Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Остави чашата на пода до купчината с грамофонни плочи. Клекна до тях и взе албума, който лежеше най-отгоре. Музиката към филма „Дяволска касапница“. Втренчи се в снимката върху обложката.
Джейк Коранда. Актьор и драматург. „Дяволска касапница“ беше вторият му филм от поредицата за Птичаря Калибър. За разлика от кинокритиците, Белинда харесваше и двата филма. Те твърдяха, че Джейк търгува евтино таланта си, като участва в подобен боклук, но тя не смяташе така.
Снимката върху обложката го изобразяваше в първата сцена от филма „Дяволска касапница“. Джейк, като Птичаря Калибър, се взираше в камерата с уморено и прашно лице; меките му пухкави устни бяха провиснали в грозна гримаса, а отстрани на бедрата му висяха револвери със седефени дръжки. Тя отметна глава назад, затвори очи и призова фантазиите, които щяха да й помогнат да се почувства по-добре. Постепенно звуците от преминаващите в далечината коли заглъхнаха и Белинда чуваше само тежкото му дишане, усещаше единствено топлите му длани, обхванали гърдите й.
Да, Джейк. О, да. О, да, мой скъпи Джими.
Албумът се изплъзна от пръстите й и я изтръгна от света на фантазиите. Белинда протегна ръка към смачкания пакет цигари, но той бе празен. Смяташе след вечеря да изпрати някой от прислугата да й купи цигари, но бе забравила. Всичко й се изплъзваше. Всичко, с изключение на дъщерята, която никой и никога нямаше да й отнеме.
Чу звука, който очакваше – стъпките на Алексей по стълбите. Плисна още малко уиски в чашата и я взе със себе си, когато излезе в коридора. Лицето на Алексей изглеждаше уморено и изпито. Навярно последната му невръстна любовница го бе изтощила. Тя пристъпи към него, пеньоарът се свлече и оголи едното й рамо.
— Ти си пияна – изгледа я той презрително.
— Само малко. – Кубчетата лед иззвънтяха в чашата. – Колкото да разговарям с теб.
— Върви да спиш, Белинда. Твърде съм уморен, за да задоволявам желанията ти тази вечер.
— Искам само една цигара.
Той я погледна внимателно, извади сребърната си табакера и я отвори. Тя бавно избра една цигара, сетне мина покрай него и влезе в спалнята му. Алексей я последва.
— Не си спомням да съм те канил.
— Извинявай, че нахлувам в детското царство – тросна се тя саркастично.
— Върви си, Белинда. За разлика от любовниците ми, ти си стара и грозна. Превърнала си се в отчаяна жена, която знае, че няма с какво да привлече един мъж.
Тя тръсна глава. Нямаше да допусне думите му да я наранят. Трябваше да се съсредоточи върху онази гнусна сцена – устата на Алексей, покрила устните на Фльор.
— Няма да ти позволя да сложиш мръсните си ръце върху дъщеря ми.
— Твоята дъщеря? – Той свали сакото си и го захвърли върху един стол. – Нима тя не е нашата дъщеря?
— Ще те убия, ако я докоснеш.
— Боже мой, cherie. Алкохолът съвсем е помътил разсъдъка ти. — Копчетата му за ръкавели издрънчаха върху бюрото, където ги захвърли. – От години ме молиш да я направя член на семейството ни.
Въпреки че нямаше начин той да знае за телефонния разговор, който бе провела, Белинда трябваше да положи голямо усилие, за да звучи спокойно.
— На твое място не бих била толкова самоуверена. Сега, когато Фльор е голяма, вече нямаш такава власт над мен.
Пръстите му застинаха върху копчетата на ризата.
Белинда се насили да продължи.
— Имам планове за нея и вече не ми пука кой ще узнае, че си отглеждал дъщерята на друг мъж.
Не беше вярно. Пукаше й и още как. Не можеше да понесе мисълта, че обичта на дъщеря й ще се превърне в омраза. Ако Фльор откриеше, че Алексей не е неин баща, никога нямаше да разбере защо майка й я бе излъгала. Още по-лошо – никога нямаше да разбере защо Белинда бе останала с него.
Алексей я погледна развеселено.
— Да не би да ме изнудваш, cherie. Нима си забравила колко много обичаш разкоша? Ако някой научи истината за Фльор, няма да имаш достъп до парите ми, а ти отлично знаеш, че не можеш да оцелееш без тях. Не би могла да заработиш за къшей хляб, да не говорим за уиски.
Белинда бавно пристъпи към него.
— Може би не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш.
— О, познавам те, cherie. – Пръстите му се плъзнаха надолу по ръката й. – Дори ти не се познаваш така добре.
Белинда се вгледа в лицето му, търсейки следа от някаква нежност и човещина. Ала виждаше единствено устата, притисната към устните на дъщеря й.