Открадни си целувка

Общуването с Мили, когато не е в настроение, беше почти невъзможно. Момичето, което седеше срещу Рейчъл на масата, с войнствено щръкнала брадичка и намусено изражение, й беше почти непознато.

— Престани, Мили — намеси се Ейдън. — Знаеш, че тук важат същите правила както у дома.

— В такъв случай може ли да стана от масата — попита тийнейджърката, като постави приборите си върху чинията.

Зак се размърда на мястото си, доловил буреносната атмосфера.

— Щом Мили става, аз може ли да си пусна видеоиграта? — попита той, забравил за храната в чинията си, като избута със стържещ звук стола си.

— Добре, отивайте — предаде се Рейчъл. Ейдън не обелваше дума, децата нямаха търпение да се махнат от масата, така че надеждите й за сплотена семейна вечеря не се оправдаха.

Мили излезе от кухнята и Рейчъл чу как затвори вратата на стаята си.

Ейдън раздигна чиниите и ги нареди разсеяно в съдомиялната машина.

— Ейдън — заговори Рейчъл, — смяташ ли, че Мили е добре? Тя продължава да се държи особено, дори още повече откакто сме тук, толкова е дистанцирана. Не мислиш ли?

— На мен ми се вижда добре, Рейч. Тя се държи като типична тийнейджърка — не се тревожи.

— Не — възрази Рейчъл, като стана и отнесе чашите до съдомиялната. — Убедена съм, че нещо се случва. Може би страда, че е далеч от приятелите си? Или се притеснява за Беа? Моля те, опитай се да поговориш с нея. Мен ме реже постоянно.

— Рейчъл — каза Ейдън, като затвори съдомиялната и завъртя копчето, търсейки подходяща програма. — Защо не се опиташ да се отпуснеш? Съжалявам, но в момента на главата ми са цял куп други неща.