Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— Този жартиер би трябвало да става вече само за конска юзда, мисля аз — отбеляза Уриенс, но Аколон поклати глава.
— Не е така — наскоро виждах вдовицата на Лот. Тя все още е красива дама. Разбира се, не е момиче, но от това красотата й не намалява. По-скоро се чудя за какво й е такова недодялано хлапе като него. Ламорак надали има повече от двадесет години.
— За какво ли му е пък на него такава стара жена? — упорстваше Авалох.
— Може би — Уриенс се позасмя многозначително, — дамата е опитна в изкуството на любовта! Макар че изглежда невероятно да е толкова опитна, като беше женена дълги години за стария Лот. Сигурно е имала други учители…
Малин се изчерви и каза:
— Моля ви! Как може да се допускат такива приказки в един християнски дом?
Уриенс отбеляза:
— Ако не се допускаха, нямаше да си толкова наедряла в кръста, снахо.
— Но аз съм омъжена жена! — Бузите на Малин бяха станала алени. Моргана се намеси остро:
— Ако в едно християнско домакинство е прието да вършиш неща, за които после те е срам да говориш, нека Богинята ме опази да стана някога и аз християнка!
— Наистина — добави Авалох, — май не е добре да седим на трапезата и да злословим за тази дама, която е близка роднина на лейди Моргана.
Аколон се обади:
— Кралица Моргоуз няма съпруг, който би могъл да се засегне от любовните й истории. Тя е достатъчно възрастна, за да си бъде сама господарка. Несъмнено синовете й могат да бъдат само доволни, че тя приема да има само любовник, а не й е хрумнало да се омъжи за това момче! Всъщност тя не е ли и херцогиня на Корнуол?
— Не — каза Моргана. — Игрейн беше херцогиня на Корнуол, след като титлата бе отнета от Горлоис, защото измени на Пендрагон. Горлоис нямаше син, и тъй като Утър даде Тинтагел на Игрейн като сватбен подарък, предполагам, че сега титлата принадлежи на мен. — Внезапно я обзе остра носталгия по тази полузабравена страна. Припомни си мрачните очертания на замъка и околните скали на фона на небето, скритите долини, които сякаш изскачаха изневиделица пред пътника, неспирния шум на морето, което се разбиваше в брега под Тинтагел… „Тинтагел! Моят дом! Вярно, не мога да се върна на Авалон, но не съм и бездомница… Корнуол е мой!“
— А съгласно римския закон — каза Уриенс, — предполагам, че аз, като твой съпруг, скъпа, съм и херцог на Корнуол.
В Моргана отново се надигна вълна от ярост. „Само през трупа ми!“ каза си тя. „Уриенс не обича Корнуол като мен. Тинтагел, както и самата аз, е просто още една негова собственост, белязани сме като негово притежание… О, да можех да отида да живея в Тинтагел сама, като Моргоуз в Лотиан, да си бъда сама господарка и никой да няма право да разполага с мен…“ Представи си съвсем живо стаята на кралицата в далечния корнуолския замък — там беше и тя, Моргана, още съвсем малка, и си играеше на пода с едно вретено… „Ако само Уриенс посмее да претендира дори за акър корнуолска земя, ще получи от нея цели шест фута и шепа пръст в устата!“
— А сега чакам новини от вас — каза Аколон. — Какво става в нашите земи? Пролетта явно е закъсняла и тук — виждам, че орачите излизат едва сега на полето.
— Тези дни ще избират и Пролетната девица — каза Увейн. — Наскоро слизах в селото и видях, че са се насъбрали много красиви момичета — Пролетната девица ще е една от тях… Миналата година ти още не беше тук, майко — обърна се той към Моргана. — При нас е обичай в селата да избират най-красивото момиче за Пролетна девица. Тя обхожда начело на цяла процесия полята, и свещеникът ги благославя… После има танци, разнасят и чучело, направено от класове от миналогодишната реколта. Отец Ейан не харесва тези неща — допълни той — не знам защо, на празника всичко е толкова красиво…
Свещеникът се покашля и каза притеснено:
— Благословията на църквата би трябвало да е достатъчна — за какво ни е нещо друго, освен Божието слово, което кара полята да дават обилна реколта? Това чучело от слама, което разнасят, напомня на мрачното езическо минало, когато са изгаряли живи хора и животни, за да ги принесат в жертва на боговете и да осигурят богата реколта в замяна. А обичаят за избиране на Пролетна девица е останал от… Не, не мога да обсъждам пред деца такива отвратителни идолопоклоннически ритуали!
— На времето — говореше Аколон, обърнат към Моргана, сякаш в залата нямаше никого другиго — на времето Пролетна девица е била самата кралица. Тя е била и жрица на празника на плодородието, и сама е изпълнявала ритуала в полята, за да осигури плодородие на земите си.
Моргана отново забеляза слабите синкави следи от татуираните по китките му змии.