Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
Но не преля, както и Нинив. Двете можеха така да напердашат тези типове, както и майките им не бяха го правили. Но не смееха, освен ако не се окажеше, че нямат никакъв друг избор.
Ако някоя от Черната Аджа се намираше достатъчно близо, те вече се бяха издали със сиянието на сайдар. Едно преливане, колкото за да метнат няколко потока на Въздух, можеше да ги издаде пред някоя Черна, намираща се на друга улица, на сто или повече крачки оттук, в зависимост от нейната сила и усет. В общи линии и те самите се занимаваха предимно с това през последните пет дни — обикаляха из града и се опитваха да усетят някоя жена, която да прелива, като се надяваха, че така ще се доберат до Лиандрин и останалите.
Самата тълпа също трябваше да се вземе предвид — нали всички щяха да видят как тези здравеняци се носят из въздуха, без да ги крепи нищо…
В тези тревожни времена в Танчико Айез Седай и Единствената сила сама по себе си никак не се радваха на добро отношение. Не и при остарелите слухове, все още стичащи се откъм Фалме, смесени с по-новите приказки, че Бялата кула поддържала Заклетите в Дракона из провинцията. Тези хора наоколо можеха да се разбягат като обезумели, ако разберяха, че тук се борави със Силата. Можеха да се превърнат в обезумяла гмеж. Дори двете с Нинив да успееха да избягат и да не ги разкъсат живи — нещо, в което тя никак не беше сигурна — нямаше как да могат да се скрият. Черната Аджа щеше да чуе за появили се в Танчико Айез Седай още преди да е залязло слънцето.
Опряла гръб в гърба на Нинив, Елейн стисна здраво дъската и се засмя почти истерично. Ако Нинив пак й споменеше да тръгнат сами — пеша, — щеше хубаво да разбере коя от двете повече си пада по това да й натикат главата във ведро с вода. Добре поне че никой от тези побойници не гореше от нетърпение пръв да му строшат главата като на онзи нещастник, който още лежеше върху каменната настилка.
— Хайде — подкани ги тесноликият мъж и размаха ръце, сякаш къшкаше кокошки. — Хайде де! Това са само две жени! — Самият той обаче не пристъпваше напред. — Хайде, казах. Трябва ни само едната. Чисто злато е, казвам ви.
Изведнъж се разнесе силен трясък и един от негодниците се олюля и отчаяно стисна разбития си череп. Някаква тъмнокоса жена със строго лице, в синя рокля, се извъртя покрай него и рязко се изви, удряйки с юмрук друг от нападателите им в устата, изби краката му от земята с тоягата в другата си ръка и после го изрита по главата, още докато падаше.
Това, че се беше появила помощ, само по себе си бе изненадващо, да не говорим, че им помагаше жена, но Елейн нямаше време да разсъждава, нито да избира. Нинив с дивашки рев се втурна напред и изкрещя: „Напред, Белия лъв!“, и халоса с всички сили най-близкия до нея разбойник. Нещастникът заразмахва ръце, за да се предпази, загубил ума и дума. „Напред, Белия лъв!“, извика тя отново бойния призив на Андор и той подви опашка и побягна.
Нинив се разсмя и бързо се извърна, за да опердаши още някой. Само двама все още не бяха паднали или побягнали. Онзи, първият, със счупения нос, се обърна да побегне и Нинив го тресна по гърба за много здраве. Жената със сериозното лице някак бе успяла да заплете ръката и рамото на другия с тоягата си и едновременно го дърпаше към себе си и го изправяше на пръсти; той я надвишаваше с една глава и тежеше поне два пъти колкото нея, но тя хладнокръвно удари брадичката му с ръба на дланта си три пъти едно след друго и очите му се подбелиха, и той рухна на земята като чувал с ечемик. И в същия миг тесноликият мъж скочи, измъкнал нож от колана си, и се хвърли към гърба на непознатата.
Без да мисли, Елейн преля. Юмрук Въздух цапардоса мъжа с ножа и го повали на земята. Навъсената жена се извърна, но той вече се тътрузеше на четири крака, после се изправи, хукна да бяга презглава и бързо се скри в тълпата. Мнозина се бяха спрели да гледат боя, но никой не се беше притекъл на помощ освен тъмнокосата. Тя самата гледаше неуверено Елейн и Нинив и Елейн се зачуди дали е забелязала как мършавият тип бе отлетял, изблъскан буквално от нищо.
— Моите благодарности — каза почти без дъх Нинив, след като пристъпи към непознатата и оправи воала си. — Струва ми се, че трябва да напуснем това място. Знам, че Градската стража избягва да обикаля по улиците, но нямам особено желание да обяснявам всичко това, ако все пак се появят. Ханът ни не е далече. Ще дойдете ли с нас? Чаша чай е най-малкото, което можем да предложим на човек, който се осмели да вдигне ръка за помощ в този забравен от Светлината град. Моето име е Нинив ал-Мийра, а това е Елейн Траканд.