Одисей
- Автор: Джойс Джеймс
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „ФАМА“
- ISBN: 954-597-184-3
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Одисей». Краткое содержание книги:
Валери Ларбо
Неговите (на Блум) логически заключения, след претегляне на въпроса, позволявали ли допускането на евентуална грешка?
Че това не било небесно дърво, нито небесна пещера, нито небесен звяр, нито небесен човек. Това било Утопия1627, тъй като няма известен метод, който да отвежда от познатото към непознатото; няма безкрайност, която да бъде сведена до крайност чрез възможно предполагаеми съпоставки на едно или повече тела както от една и съща, така и от различни величини; нито подвижност на илюзорни форми, имобилизирани в космоса и ремобилизирани в атмосферата; нито минало, по всяка вероятност престанало да съществува като настояще още преди неговите бъдещи очевидци да навлязат в действителното си настояще съществуване.
А той не бил ли по-убеден в естетическата стойност на гледката?
Без съмнение, освен всичко друго и поради повтарящите се поетически примери, сътворени в делириума на налудничава страст или в оскърблението на отблъсната любов, пламенно призоваващи на помощ състрадателните съзвездия или пък студенината на сателита на тяхната планета.
При това положение приемал ли за вярна теорията за астрологическите влияния върху земните злочестини?
Струвало му се еднакво възможно тя да бъде както доказуема, така и опровержима, което се отнасяло и до номенклатурата, използвана в селенографски карти, която можело да се дължи както на проверимата интуиция, така и на погрешната аналогия; езера на мечтанията, морета на дъжд, заливи на росата, океан на плодородието1628.
Какви по-специални сходства му се струвало, че съществуват между луната и жената?
Нейната древност, отколешното й съществуване и надживяване на безброй земни поколения; нейното нощно надмощие; нейната сателитна зависимост; нейната отразена светлина; нейното постоянство при всичките й възможни фази на изгряване и залязване в точно определено време, наедряваща и намаляваща; принудителната неизменност на нейния лицев аспект1629; уклончивият отговор на утвърдителни въпроси; властта й над прииждащите и оттеглящите се морски води; силата й да очарова, да огорчава, да създава красота, да подлудява, да подстрекава към престъпност и да я подпомага; невъзмутимата непроницателност на образа й; непоносимостта на нейната недоверчива, деспотична, неумолимо сияйна близост; нейните знамения, предвещаващи бури и затишия; нейната възбуждаща светлина, нейното движение и нейното присъствие; предупреждението на нейните кратери, нейните пресъхнали морета, нейното безмълвие; нейното великолепие, когато е видима; нейната примамливост, когато е невидима.
1627
„Утопия“ е въображаемият остров от едноименното произведение на Томас Мор (1478–1535), но освен това в превод означава и „не (съществуващо) място“.
1628
Това са имена, които фигурират не в астрологията, а в селенографията, изучаваща лунната повърхност.
1629
Тъй като въртейки се около оста си, тя винаги остава обърната към земята с едната си страна.