Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Огледа се и извика на един от служителите си:
— Тораносуке, това шум от дъжда ли е или някой идва насам? Иди да провериш.
Тораносуке излезе, но бързо се върна и доложи:
— Господарят Канбей току-що се връща от полето на битката. На път насам един от мъжете, които държали носилката му, се подхлъзнал по стръмното и господарят паднал и се е ударил доста тежко. Все пак се смееше, сякаш не е станало нищо.
Защо Канбей излиза на бойното поле в този дъжд? Както винаги, неговият несломим боен дух силно впечатли Хидейоши.
Тораносуке се оттегли в съседната стая и сложи дърва в огнището. С началото на дъждовете комарите бяха започнали да се люпят и тази вечер бяха особено досадни. Огънят нагорещи и без това натежалия въздух, но поне прогони с дима си насекомите.
— Много пуши тук — каза Канбей и се закашля.
Мина с куцукане покрай оръженосците и без предупреждение влезе в стаята на господаря си.
Скоро и двамата разговаряха оживено. Почти сякаш се надпреварваха кой пръв да вземе думата.
— Мисля, че ще е трудно — завърши накрая Хидейоши.
Двамата млъкнаха за малко и се заслушаха в еднообразния шум на ранния летен дъжд, който се стичаше от улука на издигнатата набързо хижа.
— Въпрос само на време е — поде отново разговора Канбей. — Никак не е сигурно какво ще спечелим от един втори пристъп. От друга страна, бихме могли да се примирим с дълга обсада и да не предприемаме нищо, но и това крие своите опасности. Четиридесетте хиляди войници, пратени от Мори, може да пристигнат и да ни ударят в гръб. Тогава ще сме притиснати между тях и хората в крепостта.
— Ето защо съм така потиснат, откакто започнаха дъждовете. Нямате ли някакво хрумване, Канбей?
— Последните два дни обикалях предните редици и внимателно огледах разположението на вражеската крепост и местността наоколо. Засега имам само един план, на който бихме могли да заложим.
— Превземането на Такамацу не засяга единствено самата нея — вметна Хидейоши. — Ако тя падне, крепостта Йошида скоро също ще е в наши ръце. Ако обаче не успеем тук, това поражение ще ни струва петгодишни усилия. Нужен ми е план, Канбей. Помолил съм хората в съседната стая да излязат, така че може да говорите без опасения. Искам да зная какво мислите.
— Неучтиво е да говоря така, но подозирам, че и вие имате свой план, господарю.
— Не отричам.
— И мога ли първо да попитам какъв е вашият?
— Нека и двамата напишем какво сме намислили — предложи Хидейоши и извади хартия, четки и мастило.
След като свършиха с писането, мъжете размениха листовете си. Хидейоши бе написал една дума: „вода“, а Канбей — две: „водно нападение“.
Двамата се засмяха високо, смачкаха хартиите и ги мушнаха в ръкавите си.
— Явно човешката изобретателност има граници — заключи Хидейоши.
— Така е, наистина — съгласи се с него Канбей. — Крепостта Такамацу е в равнина и е изцяло обградена от планини. При това през долината текат Ашимори и още седем други реки. Сигурно няма да е трудно да отклоним водата от тях и да наводним мястото около крепостта. Планът е дързък и повечето военачалници не биха се и сетили за него. Не мога да не се възхитя на това колко бързо сте схванали положението, господарю. Защо обаче се колебаете да пристъпите към действие?
— Е, от стари времена има много примери за успешно превземане на крепости с огън, но с вода — почти не.
— Мисля, че съм срещал такова нещо да се споменава във военните летописи на късната династия Хан и от времето на Трите царства. В един от тях прочетох нещо и за нашата страна при управлението на император Тенчи. Щом китайците нахлули тук, нашите войници издигнали бентове, за да задържат водата. И при нападението на противника японските войници се готвели да сринат бентовете и да оставят водата да го помете.
— Да, обаче не станало нужда да привеждат в действие плана си, тъй като китайците отстъпили. Ако извършим това, което сме намислили, ще направим нещо невиждано никога по-рано. Ще трябва значи да наредя на няколко от служителите, които имат нужните познания, да определят какво ще ни е необходимо като хора, разходи и време.
Хидейоши искаше не само груба преценка, а точни цифри и безупречен план за работа.
— Съвършено прав сте. Един от моите подчинени е много добре подготвен в тази област и ако още сега му наредите да дойде тук, мисля, че веднага ще може да ви даде ясен отговор. Всъщност, аз вече съм се съветвал с него по въпроса и това което съм намислил, се основава на неговите собствени предложения.
— Кой е това? — попита Хидейоши.