Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
Колкото великодушни и благородни да са единичните опити, те все пак са крайно недостатъчни. Единствено управниците могат да предприемат нещо по-резултатно, но те се пазят от това. Сериозните хора сериозно разискват върху нашите дипломатически контакти с Мономотап или върху някой друг въпрос, също толкова сериозен, а оставят на еднократното съжаление, на хрумванията на добрата или злата воля на капиталистите и фабрикантите съдбата на едно многочислено и трудолюбиво население, което все повече осъзнава правата и силата си, тъй съсипано от нещастията, че често остава и без онази работа, от която едва получава средства за съществуване. Нека сериозните хора продължат да не се интересуват от това. Нека държавните мъже презрително се усмихват на мисълта името им да се свърже с едно дело, което би им донесло популярност. Нека всички продължават да чакат часа, в който ще избухне социалният въпрос… Тогава ще видим какво ще се случи със сериозните въпроси и сериозните хора. За да се отложи или отдалечи това зловещо бъдеще, ще трябва да се обърнем отново към честните хора и да ги помолим в името на спокойствието и общото спасение, да се премахне злото…
Ние отдавна говорим: „Ако знаеха богатите!“. И сега повтаряме, за честта на човечеството, че когато богатите знаят, те често вършат добрини съзнателно и великодушно. Нека се помъчим да им докажем, както и на онези, от които зависи съдбата на множеството работници, че могат да помогнат и без да развързват кесията си.
Вече стана дума за общежитията. Това превъзходно учреждение, благодарение на човеколюбивите намерения на госпожица Амели дьо Витрол, за малко да се осъществи през 1829 година. (За това разказва „Democratic pacifigue“ от 19 октомври 1844 г.). В днешно време лорд Ашли в Англия, е оглавил едно дружество, което преследва същата цел и което ще донесе на участниците най-малко четири на сто гарантирана лихва.
Защо и Франция да не последва един такъв положителен пример, който ще даде на бедните работници основните правила и първите средства за сдружаване? Преимуществата са очевидни, това разбират всички, но народът не е в състояние и няма възможност да основе необходимите учреждения в тези общини.
Огромна ще бъде заслугата на богатия, ако даде възможност на работниците да ползуват тези преимущества. Какво ще му струва да изгради една къща, в която да живеят петдесет семейства, след като приходите му ще бъдат сигурни?
Защо научното дружество, което всяка година организира конкурс за младите архитекти за планове на дворци, на църкви, на театри, да не поиска план за голяма сграда, която да бъде определена за жилища на работническото съсловие?
Парижкият градски съвет, чиято добра воля и бащински грижи за работниците толкова пъти са били прекрасни, защо да не изгради в населените части на града образцови общежития? Желанието на работниците да бъдат приети в тях ще бъдат силен стимул за съревнование, за нравствено въздигане. Такъв пример може би ще накара управниците да изоставят своето немилостиво хладнокръвие.
Капиталистите, които строят фабрики, защо също не се възползуват от примера и до фабриките не построят общежития за работниците?
Това ще бъде от полза за фабрикантите в тези времена на отчаяна конкуренция. Намаляването на заплатата кара работниците да се лишават от най-необходимото. Ако живее отделно, едва му стигат три франка на ден. Ако фабрикантът го улесни в неговото съществуване, благодарение на сдружаването, само с франк и половина, той ще може да намали и заплатата на работника на половина, без той да почувствува осезателно това, защото е за предпочитане пред опасността да остане без работа. Пък и фабрикантът няма да бъде принуден да спре производството си, в това време на търговска криза.
Надяваме се, че доказахме преимуществото и ползата от изграждането на работнически общежития.
Освен това казахме, че не само ще бъде справедливо работникът да участвува в разпределението на приходите от неговия труд, но това ще е от полза и за самия фабрикант.
Не правим предположения, а говорим за осъществени неща. Един от най-добрите наши приятели, много голям фабрикант, основа съвещателно работническо настоятелство и позволи на работниците (освен заплатите им) да ползуват и приходите му. Резултатът от тази стъпка надхвърли очакванията му. Ако някои умни и великодушни сърца пожелаят да използуват този пример, даваме основите на тази наредба.
Ето предварителните разсъждения, които правят чест и на фабриканта и на работниците му, и които придружават правилника на настоятелството.