През лицето на света

— Съжалявам, момчета — каза той, нервно облизвайки устни, докато се обръщаше към Лийт и брат му, — но когато поставя на везната двама срещу хиляди, дори тези двама да са обичани от мен хора, мога да направя само един избор. Вярвам, че по това време родителите ви вече са мъртви — хауфутът широко разпери ръце. — Съжалявам. Избирам смисления път. Избирам да опитаме да спасим Фалта.

Бе казано. Бяха мъртви. Лийт отпусна глава в ръцете си.

Старият фермер се изправи и се заразхожда със сключени зад гърба ръце:

— Време е да загърбим мечтите за геройска съдба. Политиката, а не геройството, ще спаси Фалта от пълчищата убийци. Трябва да отидем в Инструър и разкажем историята си. Но не на съвета, поне не още. Ще ни е нужен спонсор, някой, който да лобира за нас и да убеди Фалта да проучи твърденията ни. Някой, пощаден от покварата на Брудуо. Възможно е да има предатели дори и сред съвета! Без опекун не бихме могли да преминем Желязната врата на Външната камера.

Той направи крачка напред и снижи глас.

— Познавам такъв опекун.

— Човек със сила и влияние в Инструър? — в гласа на хауфута се долавяше недоверие. — Кой е той?

— След миг ще обясня — изхриптя старият фермер, видимо ядосан от прекъсването. — Що се отнася до съдбата на Манум и Индретт, съгласен съм с хауфута. Мъртви са. Защо им е на брудуонците да ги държат живи, след като знанията им ги правят опасни? Моите разсъждения казват: забравете ги! Не искам да умра на някаква глупава експедиция, без посока или надежда. Разбирам как се чувствате — обърна се към момчетата, неуспешно опитвайки се да смекчи гласа си. — Той беше добър човек, а тя беше мила (за южнячка). Но не можем да позволим на сантименталностите да помрачават мисълта.