Интервенция [bg]

— Съжалявам, сър — побърза да се извини портиерът.

— Всичко е наред — кимна Джак. — Колелото няма да остане тук дълго.

— Няма проблем, сър. Ще го държа под око. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Тук съм да се срещна с Роналд Нюхауз — обясни Джак. Не можа да се насили да използва титлата „доктор“. Нито пък обясни дали е тук служебно, или в качеството си на пациент.

— Насам, сър — угоднически каза портиерът, направи знак към входната врата и въведе Джак във фоайето. После отключи вътрешната врата и посочи: — Офисът на д-р Нюхауз е надолу по коридора, първата врата вляво.

— Благодаря. — Джак се запита дали портиерът щеше да е толкова любезен, ако знаеше, че е патолог.

„Д-р Роналд Нюхауз и съдружници“, мъдреше се надпис върху позлатена табелка на вратата. Още с влизането вътре ставаше ясно, че Нюхауз върти успешна практика. Не само че можеше да си позволи наем на Пето авеню, който сигурно беше безумно висок, но и разполагаше със стилно обзаведена чакалня. По стените висяха оригинални картини с маслени бои, плюшена гарнитура и огромен ориенталски килим. Онова, по което се различаваше от всеки успешен лекарски кабинет, който бе виждал, бяха трите стола с профилни седалки, свързани в основата си с подвижна ябълковидна сглобка. Единият стол бе зает от жена на двайсетина години. С ръце на коленете и разтворила настрани крака така, че роклята й се беше отпуснала между бедрата, тя се движеше постоянно по начин, който напомни на Джак за дъщерите му, когато използваха своите хула-хоп. Докато я гледаше, жената улови погледа му и се усмихна. Изглеждаше напълно съзнаваща какво прави, което накара Джак да смята, че странните движения са нещо нормално тук.

— Мога ли да ви помогна? — прозвуча приятен женски глас отдясно.

Той се обърна и видя срещу себе си безукорно облечена жена, всеки косъм от прическата на която бе точно на мястото си. Дори маникюрът й беше перфектен.

— Така мисля — каза Джак и пристъпи към жената, която му се усмихна. — И за да съм напълно честен, искам да кажа, че никога не съм посещавал кабинет на мануален терапевт.

— Добре дошли — каза рецепционистката. На ревера й се четеше името „Лидия“.

— Интересна мебелировка — отбеляза той, кимайки към жената на стола, която правеше въртеливи движения в едната, а после в другата посока.

— Използва един от нашите въртящи се столове. Страхотно е за лумбалната област на гръбнака — обясни Лидия. — Принуждава междупрешленните дискове да се смазват и наистина да набъбват до известна степен. Окуражаваме хората да го правят преди наместването.