Драконите на изгубената звезда [bg]

— Не мен — отвърна водачката. — Но Единия Бог.

— Единия Бог — извика майката. — Благодаря на Единия Бог.

— Лъжи! — изкрещя един елф, като си проправи път през тълпата. — Лъжи и богохулства. Единственият истински бог е Паладин.

— Паладин ви изостави — отвърна Мина. — Паладин ви напусна. Единият Бог е с вас. Единият бог го е грижа.

Елфът отвори уста, за да възрази разгневено. Преди да е успял да произнесе и дума, водачката му каза:

— Възлюблената ти съпруга не е с теб тази нощ.

Мъжът рязко затвори уста. Измърмори нещо и се накани да й обърне гръб.

— Останала си е у дома, понеже е болна — говореше Мина. — Зле е от дълго, дълго време. Всеки ден гледаш как умира по малко. На легло е, понеже не може да ходи. А днес сутринта не успя да вдигне дори глава.

— Да, тя умира! — отговори одрезгавяло елфът. — Мнозина ни напуснаха. Носим болката си и продължаваме напред.

— Когато се върнеш вкъщи — каза тя, — жена ти ще те срещне на вратата. Ще те хване за ръце и двамата ще танцувате в градината, както някога.

Мъжът се обърна с лице към нея. По бузите му се стичаха сълзи, но продължаваше да я гледа предпазливо и недоверчиво.

— Това е някаква измама.

— Не, не е — отвърна усмихнато тя. — Говоря само истината и ти го знаеш. Отиди при нея. Отиди и виж.

Елфът я гледа само още миг, след което извика глухо, разблъска събралите се край тях и изчезна сред тълпата.

Мина протегна ръка към една двойка. Майката и бащата притискаха близнаците си. Братята гледаха апатично. Очевидно изпитваха силни болки; не приличаха на деца, а на старци.

Тя даде знак на момчетата:

— Приближете се.

Те се задърпаха.

— Ти си човек — каза едното. — И ни мразиш.

— Ще ни убиеш — прибави другото. — Така каза баща ни.

— За Единия Бог няма значение дали си човек, елф или минотавър. Всички ние сме деца на Единия Бог, но трябва да проявим послушание. Приближете се. Елате при Единия Бог.

Момчетата погледнаха родителите си. Елфите се втренчиха в Мина, без да кажат или направят нищо. Тълпата край тях мълчаливо наблюдаваше и очакваше развръзката. Най-сетне единият от близнаците пусна ръката на майка си и тръгна неуверено и отпаднало напред. Улови дланта на Мина.

— Единият Бог има силата да излекува само един от вас — каза тя. — Кой да бъде? Ти или брат ти?

— Брат ми — отвърна незабавно момчето.

Мина положи ръка върху главата му.

— Единият Бог се възхищава от саможертвата. Единият Бог е доволен. Единият Бог ще излекува и двама ви.

По бледите устни на децата плъзна руменина. Апатията в очите им се замени с живина и сила. Слабите крака вече не трепереха, изкривените гърбове се изправиха. Другото момче се отскубна от баща си и се завтече към нея. Двамата близнаци обгърнаха с ръце Мина.