Първородните [bg]

Изтощена от преживяното, Бисиса се оттегли в малката си каюта. Подреди оскъдните си вещи, съблече се и легна на тясната койка.

Микроскопичните размери на помещението не я притесняваха. Беше свикнала с подобни неща в армията. Всъщност условията тук бяха много по-добри от тези в лагера на ООН в Афганистан, където бе пратена малко преди да се озове на Мир.

Помисли си, че помещенията изглеждат твърде тесни, като се има предвид общият размер на цилиндричния корпус. Имаше добра пространствена представа и рядко се лъжеше за подобни неща. Докато се унасяше в сън, промърмори на глас:

— Интересно защо палубите са по-тесни, отколкото би следвало?

— Защото стените са пълни с вода, Бисиса — отвърна един мек глас.

— Ти ли си, Талес?

— Не, Бисиса. Алексей ме нарича Макс. — Гласът бе мъжки, с едва доловим шотландски акцент.

— Макс от „Джеймс Кларк Максуел“, така ли? Ти си корабът.

— По-точно платното, което е най-умната и чувствителна част. Аз съм Легална личност (не-човек) — обясни със спокоен глас Макс. — Разполагам с пълен набор познавателни възможности.

— Алексей трябваше да ни запознае.

— Щеше да е много приятно.

— Водата в стените?

Оказа се, че е там, за да пази крехкия човешки товар от твърдото космическо лъчение — дори само няколко сантиметра вода осигуряваха изумително добра защита.

— Макс. Защо точно това име?

— Съвсем подходящо е…

През деветнайсети век шотландският физик Джеймс Кларк Максуел бе демонстрирал, че светлината може да оказва натиск — фундаментален принцип, върху който бе построен целият флот фотонни кораби. Разработките му бяха положили основата за историческите открития на Айнщайн.

Бисиса се засмя.

— Предполагам, че Максуел щеше да остане изумен, ако можеше да види докъде е довела идеята му само два века по-късно.

— Всъщност направих известни проучвания относно Максуел. Имам много свободно време. Струва ми се, че той би могъл да измисли и слънчевото платно. В края на краищата физичният принцип е изцяло негов.

Бисиса подпря главата си с ръка.

— Когато четох за Атина, изкуствения интелект на щита, се чудех какво ли е да си на нейно място. Макс, как всъщност се чувстваш?

— Често се питам как се чувствате вие — отвърна той меко. — Аз мога да изпитвам любопитство. А също и страх.