Двойни игри [bg]

Когато той се насочи към него, момчето седеше на затревена туфа на брега на река Куяхога. И друг път беше идвало тук, явно обичаше да гледа как водата бърза да напусне територията на грозния град. Момчето само го погледна, после отново насочи вниманието си към реката. Той го поздрави на бащиния му език и му пожела Божията благословия. То не отговори, но очевидно беше изненадано от обръщението.

В продължение на четири дни беше обмислял това, което щеше да му каже. Един от вариантите предвиждаше да изрази съжаление за нещастието, сполетяло баща му, а след това да сподели подобна, но напълно измислена история за такава случка с негови близки. Но не беше убеден, че трябва да прибягва до лъжи, и в крайна сметка не знаеше с какво да започне. Но когато седна на тревата до него, Бог му помогна да намери верния път.

— Какво мислиш за човека, който тази сутрин се е опитал да отвлече самолет? — попита той.

Момчето продължаваше да гледа право пред себе си, но отговорът му беше ясен и категоричен:

— Жалко, че са го убили, преди да извърши това, което е намислил.

Понякога става така, че непознати хора осъществяват моментален контакт помежду си. Именно това се получи между него и момчето. То, естествено, имаше нужда от баща, а той беше готов да поеме тази роля. Плюс ролята на учител, брат и приятел. Изобщо на всичко, за да спечели доверието му.

Беше го открил в интернет, по време на принудителния си престой във Филаделфия. Кликна на лични трагедии и името на момчето се появи. Бащата беше допуснал грешката да замине за Пакистан, за да види умиращата си майка. По нещастно стечение на обстоятелствата се беше появил в родното й село в момента, в който оттам минавал един от бойците на Осама. Пакистанските шпиони на ЦРУ предали информацията където трябва. След завръщането си в Америка бащата бил арестуван и подложен на разпити. След три месеца зад решетките ФБР най-после стигнало до заключението, че единственото общо между него и Ал Кайда е религията.