Високи залози [bg]

— Какво, мамка му, си мислиш, че е това? Светска визита ли? — кресна дебелакът.

Никълсън беше достатъчно ядосан, за да се сбие с него, но не беше в положение да го направи. Дори никак. Затова се овладя и седна върху дивана. Слава богу, зрението му бавно започна да се фокусира.

— И така, какво, дяволите да ви вземат, искате от мен в четири сутринта?

Дебелакът се надвеси над него.

— Търсим един от нашите. Преди около седмица и половина дошъл тук, на юг, но от тогава нищо не сме чули за него.

Исусе, така му се искаше да просне на пода тлъстото копеле, но това явно нямаше как да се случи или поне не точно сега. Но някой ден, някъде…

— Необходима ми е повече информация от тази. Кой е той? Дайте ми някакво указание.

— Името му е Джони Тучи — каза дебелакът.

— Кой? Никога не съм чувал за него. Тучи ли? Идвал ли е в клуба ми? Кой е той?

— Не ни баламосвай, човече. — Дребният бандит се приближи, ръсейки пепел, разнасяйки отвратителната си смрад. — Знаем всичко за малкото ти местенце в провинцията, ясно ли е?

Никълсън се изправи на дивана. Това можеше да се окаже по-тясно свързано със Зевс, отколкото предполагаше. Или може би със страничния му бизнес?

— Точно така — продължи бандитът. — Ти да не си въобразяваш, че господин Мартино е изпратил хората си тук на ваканция?

— Слушайте, все още нямам представа за какво ми говорите — увери ги той. И това донякъде беше чиста истина.

Дебелакът отпусна задника си върху масата за кафе от обгорено дърво и за пръв път сведе надолу дулото на револвера си. Никълсън си каза, че би могъл да се възползва от невниманието му, ако другият не беше толкова наблизо.

— Тогава ще ти го обясня, само заради теб — заговори дебелакът с почти примирен тон. — Едно от нашите момчета е изчезнало. Но който се спазари с нашия шеф, не може лесно да се отърве. Засега всичко, до което сме се добрали, си ти. Което значи, че нашият проблем става и твой проблем. Загря ли?

Никълсън се опасяваше, че наистина започна да загрява.

— И какво очакваш от мен да направя… За нашия проблем?

Онзи само сви рамене, после почеса наболата си брада с барабана на револвера си.

— Най-малкото, което се иска от нас, е да доставим някого обратно на господин Мартино. Затова ти ще поразпиташ наоколо, ще откриеш каквото можеш или ти ще бъдеш този, когото ще доставим обратно.

— Или пък малката дама от стълбището — добави другият.

— Можете да я вземете — оживи се Никълсън. — Така ще сме квит.

Дебелакът най-сетне се ухили, после се изправи. Бизнесът за тази нощ беше приключен.

— Мисля да си взема пиячка за из път — каза той на Никълсън. — Ти само стой мирен.

И се заклатушка към барчето, където неговият помощник вече се зареди с толкова бутилки, колкото можеше да побере в двете си ръце.