Съпругата на губернатора [bg]

Нахраних Маги, налях си чаша кафе и отнесох бележката в дневната. Беше ми приятно да гледам наклонения й почерк, като същевременно се питах какво ли, по дяволите, е искала да ми каже. И защо не бе останала за закуска. Включих лаптопа и започнах да преглеждам имейлите си. Тъкмо се бях зачел, когато звънецът на входната врата иззвъня.

— Върнала се е да закуси — казах на Маги.

Тя размаха опашка. Отидох до вратата на апартамента и натиснах копчето на домофона. След трийсет секунди на етажната площадка се чуха стъпки. Отворих със замах вратата. Срещу мен стоеше Андрю Уолъс с две картонени чашки в ръце.

— Нося ти кафе.

— Не изглеждаш особено доволен, че ме виждаш — каза Уолъс.

— Няма проблем. Как разбра къде живея?

— Пише го на визитката ти.

— А, да.

Бяхме в кухнята. Уолъс се бе настанил на един от високите столове, с гръб към барплота.

— Снощи ти пратих имейл. Писах ти, че може да намина.

— Сигурно съм го пропуснал. Колко е часът?

— Наближава осем. Да дойда ли по-късно?

— Трябва ми малко време да се събудя. Какво става?

— Намерих малко снимки от съдебната зала. — Уолъс отвори раницата си и извади един таблет.

— От деня, в който изчезна Рей?

— Да. Малко са тези, които наистина могат да се ползват. На първите няколко Рей и съпругата му чакат заедно асансьора за надолу. После направих три на госпожа Пери, сама, докато го чакаше в подземния гараж.

Уолъс включи таблета. Аз се прозинах и отпих глътка кафе. Беше ужасно. Налях си от моето, докато наблюдавах как Уолъс отваря разни приложения.

— Някой от двамата каза ли ти нещо, докато ги снимаше?

— Рей знаеше, че съм там, но не ми обръщаше внимание. Което беше добре за мен. Що се отнася до госпожа Пери, съзнанието й едва ли ме регистрираше.

— Дори долу, в подземието?

Уолъс поклати глава.

— Така ми се струва. Чак до края не ме забеляза. Гледаше с един такъв, стъклен поглед. Ето, виж.