Забранени нощи
- Автор: Спаркс Керрелин
- Серия: Рискована любов #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Забранени нощи». Краткое содержание книги:
Ако Ванда знаеше кой – или по-точно какво – всъщност е Фил, то непременно щеше да се замисли дали наистина е толкова привлечена от него, защото истинската му природа е далеч по-дива от всичко, което си е представяла. Той е преборил звяра вътре в себе си, така че е най-подходящият човек, който да помогне на Ванда с гнева й... само ако успее някак да запази самообладание, когато тя го подлудява от страст.
В навечерието на настъпващата вампирска война и въпреки несигурността на утрешния ден, Ванда и Фил ще трябва да намерят общ език и да се преборят с призраците от миналото си, ако искат да изживеят своите забранени нощи.
Тя върна вниманието си обратно към един черен сутиен и направи малък разрез на презрамката.
Той пристъпи към нея.
— Като твой наставник, предлагам да оставиш ножицата долу.
— Ти не си мой… — Ванда замлъкна и го погледна остро. — Имам странното чувство за дежавю.
Фил се подсмихна.
— Какво правиш точно?
— Нищо — отвърна тя и направи малък разрез между огромните чашки на сутиена на Корки.
Той погледна към купчината дрехи върху тоалетката.
— Извършваш отмъщението си, като унищожаваш бельото на Корки?
— Не е унищожено — Ванда сгъна няколко чифта дантелено бельо и го прибра внимателно в едно шкафче. — Просто малко са преправени. Корки изобщо няма да забележи — тя затвори чекмеджето с усмивка. — Преди да стане прекалено късно.
Фил въздъхна.
— Ванда, това не е овладяване на гнева.
Тя сгъна един сутиен и го постави в друго чекмедже.
— Нямам нужда да овладявам гнева си. Бях леко изкушена да се нахвърля върху кучката в офиса й, но се замислих за всичката оскубана коса, посинените очи и се запитах, заслужава ли си наистина?
Той не можеше да се спре и да не се усмихне.
— Мислиш, преди да действаш. Това е напредък.
— Благодаря ти. — Ванда взе последния сутиен и му показа огромните чашки. — Можеш ли да повярваш? Напълни го с ориз и може да изхраниш едно гладуващо четиричленно семейство за една седмица. — Тя го сгъна и го прибра в чекмеджето. — Мъжете наистина ли намират толкова огромни гърди за привлекателни?
— Да. Някои мъже.
Тя го погледна зловещо и затръшна чекмеджето.
— Но не и аз. — Той се приближи до стола й. — Аз видях съвършенството, затова не бих могъл да искам нищо по-малко.
Ванда го погледна внимателно.
— Никой не е съвършен.
— Ти си. За мен.
Тя скочи на крака, поставяйки стола между тях.
— Трябва да тръгвам. Корки може да дойде всеки момент.
— Избягваше ме.
— Бях заета. — Ванда затегна камшика на кръста си. — И не мисля, че в действителност има за какво да говорим.
Той заобиколи стола.
— Мисли ли за целувката ни?
— Не. — Тя вдигна брадичка. — Напълно забравих за нея. Реших, че е грешка и никога не трябва да се случва отново.
— Стигнала си до това решение, след като си я забравила?
Ванда му се намръщи.
— Добре де. Спомням си я доста добре. Но само защото беше пламенна, това не означава, че трябва да се повтори.
Той се усмихна бавно.
— Беше пламенна, нали?
Погледът й падна върху устата му.
— Аз… не мога да си спомня.
— Странно как спомените ти идват и си отиват.
Тя облиза устни.
— Някои неща е по-добре да си останат забравени.
Фил плъзна ръка около нея.
— Забрави ли как накарах сърцето ти да тупти?
Той можеше да го чуе и сега.
Ванда постави ръце върху гърдите му.
— Изглежда си спомням нещо подобно…
Той захапа врата й.
— Забрави ли как трепереше от докосването ми?
Тя потрепери.
— Фил… — Пръстите й се вкопчиха алчно в ризата му. — Не искам да се влюбвам в теб.
— Но го правиш. — Той забеляза червения блясък в очите й. — Знам, че ме желаеш.
— Не… — Тя плъзна ръце в косата му, затваряйки пръсти в юмруци, сякаш не искаше да го пусне никога. — Изобщо не те желая.
— Какъв срам. — Той целуна челото й. — Защото аз те желая.
— Не трябва — отвърна Ванда и придърпа главата му, за да може да целуне устата му.
— Съкровище, даваш ми смесени сигнали.
— Знам. — Тя притисна тялото си към неговото. — Трябва да спра това, но господ да ми е на помощ… не мога.
Той завладя устата й, целувайки я с цялата страст, която се бе натрупала през осемте дълги години. Устните й се разтвориха със сладко предаване. Но това не бе пасивно предаване, не и от огнената му Ванда. Тя погали езика му, после го засмука с отчаяние, което накара кръвта му да закипи. Слабините му се втвърдиха и той я придърпа още по-близо до себе си. Издаде дълбок стон щом разбра точно колко добре прилепваше по всяка една извивка на тялото й тънкия гащеризон — от невероятната заобленост на задника й до извивката на кръста й.
Тя се отърка в него и ерекцията му потръпна в отговор.
Фил разкопча гащеризона й достатъчно, за да може да пъхне ръка вътре и да обхване гърдите й.