![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/2/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Хименес Марк
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 789547691438
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
- Добре ли сте, мисис Брайс?
Във всекидневната, която в момента представляваше команден център на ФБР, Елизабет гледаше втренчено агент Девро, който седеше на масата срещу нея.
- Не, не съм добре. Дъщеря ми е отвлечена.
- Мисис Брайс, все още мога да повикам психолог.
- Не.
Отново беше овладяла емоциите си. Отново беше нащрек. Имаше план. И той изискваше банкер, а не психолог.
- Кажете ми, ако промените мнението си. А сега, мисис Брайс, опишете ми какво дете е Грейси. При тези типове всичко е въпрос на контрол. Те обичат да сплашват жертвите си, да ги карат да се чувстват безпомощни и притиснати, за да се изживяват като могъщи. Какво би направила Грейси, ако бъде притисната?
- Ще се бие.
- Добре. Това е ключът към оцеляването й.
- Тя ще оцелее.
Агент Девро кимна.
- Да. Мисис Брайс, вие сте работили от нашата страна, нали?
- Да.
Лека усмивка.
- А какво ви накара да минете към лошите?
Тя замълча.
- Животът ме отведе там.
Агентът смръщи вежди.
- Тогава разбирате защо трябва да се подложите на детектора.
- Твърдите, че не е отвлечена за откуп, че е била избрана умишлено. Сега смятате, че някой от нас го е направил?
- Не, госпожо. Казвам само, че Бюрото е пренасочило значителни средства и ресурси в търсенето на дъщеря ви и мъжа, който я е отвлякъл. Но се е случвало да ни мамят - помните Сюзан Смит, която твърдеше, че е нападната в колата и децата й са отвлечени. Оказа се, че ги е удавила със собствените си ръце. Трябва да отхвърлим всякаква намеса на семейството.
Елизабет изгледа свирепо агент Девро, а гневът й напираше да избухне.
- Току-що оставих двамата ви блестящи профайлъри в кухнята. Изслушах твърденията им, че детето ми е било отвлечено за секс. - Тя удари с юмрук по масата. - Мамка му! А сега вие ми казвате, че искате двамата със съпруга ми да се подложим на детектора на лъжата?
Агент Девро кимна.
- Да, госпожо. Както и полковник Брайс, съпругата му и персонала в къщата. Знам, че ви притеснявам, но от наша гледна точка такава възможност съществува. Фактите сочат, че годишно само неколкостотин деца са отвличани от непознати. Всички останали случаи са свързани със семейството.
Той се протегна през масата и хвана свитата й в юмрук ръка. Тя отказа да позволи на сълзите й да потекат.
- Вижте, мисис Брайс, аз знам, че това не е семейно отвличане. Във Вашингтон обаче не знаят. Освен това току- що разговарях с началниците ми и ги помолих да изпратят още десет агенти, за да намерим Грейси. За да може всичко да приключи добре. Минете на детектора, за да ни изпратят още хора и да открием Грейси. Направете го заради дъщеря си, мисис Брайс.
- Аз ще го направя.
Гласът долетя зад тях. Елизабет издърпа юмрука си от ръцете на агент Девро и се обърна. До вратата стоеше свекър й. Тъкмо щеше да му се противопостави, защото Бен Брайс беше пияница и тя го мразеше, когато нещо в очите му я накара да замълчи. Тя се обърна към агент Девро.
- Искам да го направим тук. Не искам да ни снимат по телевизията как отиваме до полицейското управление.
- Ще инсталираме уреда в библиотеката - отвърна агент Девро.
Бен влезе в библиотеката, където един млад агент на ФБР му подаде ръка.
- Мистър Брайс, аз съм агент Рандъл.
Рандъл беше около трийсетгодишен, с очила и вид на счетоводител, който се опитва да се държи приятелски. Държеше гумена тръбичка.
- Бихте ли свалиш ризата си, мистър Брайс, за да прикрепя този уред към гърдите ви. - Агент Рандъл застана зад Бен, без да спира да приказва. - Няма от какво да се притеснявате. Полиграфът измерва честотата на дишането ви, кръвното ви налягане...
Бен разкопча ризата си.
- ... пулса ви, реакцията на кожата ви на протичащ слаб електрически ток. Ако човек лъже...
Бен свали ризата от гърба си.
- Господи!
Бен почувства погледа на агент Рандъл върху гърба си. Той внезапно бе замлъкнал. След малко Рандъл мина пред Бен, за да свърже сензорите. Ръцете му трепереха.
- Да не ви... ъъъ, да не ви стяга, мистър Брайс? Нали не ви убива на това... на тези неща на гърба ви?
- Не.
Агент Рандъл отново застана с лице към Бен.
- И така, докъде бях стигнал? О, можете да седнете, мистър Брайс.
Бен седна на един кожен стол до полиграфа, който приличаше на лаптоп. Агент Рандъл застана пред него.
- Това е електрод - каза той.
Хвана ръката на Бен и постави тънка пластина върху горната част на десния му показалец.
- Това е обикновен маншет за измерване на кръвното, като тези по болниците.