![Загадката на катакомбите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/2/zagadkata-na-katakombite-bg-download.jpg)
Загадката на катакомбите [bg]
- Автор: Эгеланн Том
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-161-079-2
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Загадката на катакомбите [bg]». Краткое содержание книги:
„Сага за Рагнвалд - мислеше си Роберт превъзбудено. - Надявам се Ингеборг да успее да открие тази сага.”
Денят на Страшния съд
Осло
Роберт се разхождаше сам в двора на училището. Нямаше сили да виси заедно с приятелите си, които разговаряха за това кой да бъде новият капитан. Получи още едно съобщение от Ингеборг, което беше долу в архивите и търсеше сагата за Рагнвалд сред старите пергаменти.
Мислите му бяха хаотични. Никой не вярваше на историята за монаха. Или за Анджелина. Но нито един от тях не бе бил там долу, в катакомбите.
ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА ДЕЛФИЙСКИЯ ОРАКУЛ
Оракулът от Делфи често се смята за един човек, макар че в рамките на 1200 години са се изредили хиляди оракула - жрици, които са предсказвали бъдещето. Най-различни хора - от царе, пълководци и владетели до най-обикновени хора, търсели съветите на оракула, за да получат информация за бъдещето. Според една теория жреците получавали информацията, упоени от димни изпарения в основата на храма. Други смятат, че са си измисляли всичко.
И така... На дневна светлина историята не изгледаше доста правдоподобна. Разбираше това. В един учебник по история беше чел за Оракула от Делфи, който преди повече от хиляда години предричал бъдещето на богатите гърци, след като жрицата, упоена от дима на лаврови клони, изпадала в транс.
Нима там долу в катакомбите имаше дим? Изпарения, които предизвикват халюцинации?
След училище Свейн отиде заедно с Роберт до будката за вестници. Роберт знаеше, че във вестника публикуват обяви хора, които могат да контактуват с мъртвите. Роберт позвъни на първата и най-добрата сред тях (както му се струваше), която изглеждаше като циганска кралица и се казваше Сибила. Уговориха час.
- Напълно ли откачи? - рече му Свейн.
Роберт не знаеше какво да му каже. Точно така се чувстваше. Като пълна откачалка.
- Спиритуалистите се занимават с това да викат мъртвите. Виждал съм го по телевизията. Това е доста яко!
- Но защо всички мислите, че мъртвите са опасни?
- Роберт - рече Свейн, - те са опасни, защото са мъртви.
- Е, и?
- Мъртви, не чуваш ли?!
Свейн повдигна двете си ръце и започна да издава виещи звукове, така че Роберт да може да си представи мъртвец.
- Не вярвам мъртвите да правят това с ръцете - рече Роберт сухо. - Не вярвам и да издават подобни звуци.
- Зомбитата издават такива звуци! - рече Свейн.
- Зомбитата не са представителна извадка за мъртвите - рече Роберт, който мислеше, че знае всичко за свръхестественото. - Зомбито е жив мъртвец, който е подвластен на онзи, който го е съживил. Обикновеният призрак е подвластен единствено на самия себе си.
Свейн преглътна тежко.
- Да приемам ли, че ще дойдеш с мен?
- Къде?
- При медиума? На сеанса?
- Естествено, че не!
Но след няколко минути увещавания Свейн реши да последва Роберт, макар и с нежелание.
Така на Роберт не му се налагаше да отиде при медиума сам.
След като се раздели със Свейн, който щеше да играе шах, Роберт се втурна към библиотеката.
Там го озари идеята. Минаваше покрай изложба със стари Библии и му хрумна, че навярно свещеник ще знае какво означава символът с кръста в окото. Но познаваше ли някой свещеник? Естествено, че не. Но беше интервюирал местния викарий за училищния вестник. Името й беше Вибеке Вилум. Събираше стари книги от целия свят.
Отново влезе в библиотеката, потърси телефонния номер на Вибеке Вилум и звънна.
- Роберт! - извика тя, когато той се представи. - Естествено, че те помня! Добра статия се получи, а и всички вестници пишат за теб.
Роберт й обясни, че се опитва да намери информация за знак, който представлява кръст в око. Вибеке му рече, че не е чувала за подобен знак, но ще порови из книгите и ще му звънне, ако намери нещо.
Когато Роберт отново влезе в библиотеката, библиотекарката го викна при себе си.
- Книгите, които поръча от централната библиотека, пристигнаха. - Подаде му две дебели илюстрирани книги. Едната се казваше „Митове и легенди”. Другата се казваше „Слуги на Бога: Секти, общества и монашески ордени”.