Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
— Така ли? — Джон хвърли подозрителен поглед на позицията им. — Доста си далеч.
— Това е правилната позиция. Правила съм го хиляди пъти.
— Между нас може да се побере още един човек.
— Не мога да си обясня защо ще искаме да правим подобно нещо.
Джон бавно затегна хватката си около кръста на Бел и я придърпа към себе си, докато вече можеше да почувства топлината на тялото му.
— Така не е ли по-добре? — прошепна той.
Дъхът на Бел заседна в гърлото й. Джон бе едва на сантиметър от нея и близостта му караше пулса й да препуска.
— Никога няма да ни допуснат в някоя почтена бална зала — каза тя дрезгаво.
— Предпочитам да танцувам в уединение. — Джон се наведе и остави устните си леко да докоснат нейните.
Бел преглътна нервно. Тя се наслаждаваше на целувките му, но не можеше да се отърси от усещането, че се е забъркала в ситуация, с която не можеше да се справи. Така че с голямо съжаление тя отстъпи, разхлабвайки хватката на Джон, докато между телата им отново не се появи благоприлично разстояние.
— Не мога да те науча да танцуваш валс, ако не сме в правилната позиция — обясни му тя. — Основното при валсовете е, че те се танцуват в три четвърти темпо. Повечето други танци са в обикновен такт.
— Обикновен такт?
— Четири четвърти. При валса се брои раз-два-три, раз-два-три, раз-два-три. А при обикновения такт се брои раз-два-три-четири.
— Мисля, че виждам разликата.
Бел го погледна остро. Ситните ивици около очите му се бяха набръчкали от смях. Нейните устни също се извиха нагоре, докато се опитваше да потисне усмивката си.
— Добре. Следователно валсът трябва да звучи ето така. — Тя започна да тананика мелодия, която бе доста популярна в Лондон през последния сезон.
— Не мога да те чуя. — Той започна да я придърпва по-близо.
Бел се изви и се върна в първоначалната си позиция.
— Тогава ще пея.
Ръцете на Джон нежно се стегнаха около кръста й.
— Все още не мога да те чуя.
— Напротив, можеш. Престани с игричките си, защото така няма да може да проведем урока си по валс.
— Предпочитам урок по целувки.
Тя се изчерви силно.
— Днес вече имаше такъв, освен това Ема и Алекс могат да дойдат всеки миг. Трябва да се захванем за работа. Първо ще водя аз и след като разбереш как става, ти може да продължиш. Готов ли си?
— Готов съм цял следобед.
Бел не вярваше, че може да се изчерви повече, но скоро откри, че е грешала.
—Добре, раз-два-три, раз-два-три. — Тя притисна леко Джон по рамото, започна да се върти бавно в ритъма на валса и незабавно се препъна в краката му.
Джон се усмихна момчешки.
— Представи си, какво удоволствие ми носи това, че ти си тази, която се препъна първа.
Тя погледна към него сърдито.
— Не съм свикнала аз да водя. И със сигурност не е много учтиво от твоя страна да забелязваш грешките ми.
— Аз не го виждам като грешка. В действителност ми беше много приятно да те хвана.
— Обзалагам се, че е така — измърмори Бел.
— Искаш ли да опитаме още веднъж?
Тя кимна и отново постави ръката си върху рамото му.
— Мисля, че трябва да сменим позициите си. — Тя плъзна ръката си до кръста му. — Сложи ръка на рамото ми. Готово, сега просто си представи, че аз съм мъжът.
Джон сведе поглед към изкусителните гърдите на Бел.
— Това — измърмори той, — ще бъде ужасно трудно.
За щастие, Бел не забеляза изпълнения му с желание поглед, защото сетивата й вече бяха достатъчно объркани.
— Сега — каза тя небрежно, — ако аз съм мъжът, а ти жената, щях само леко да притисна талията ти, ето така и тогава ще се движим ето така. — Докато тя тихо пееше, те започнаха да се въртят из салона, кракът на Джон се движеше с грация, която той не бе и сънувал, че може да притежава. — Прекрасно! — извика триумфиращо Бел. — Това е съвършено!
— Съгласен съм — отвърна Джон, наслаждавайки се на усещането да я държи в ръцете си.
— Но не мислиш ли, че може аз да съм мъжът за малко?
Бел премести ръката си върху рамото му, а очите й уловиха неговите в страстна ласка. Тя разтвори устни да проговори, но гърлото й пресъхна.
Преглъщайки нервно, тя кимна.
— Добре. Така ми допада много повече. — Джон я хвана през кръста и я придърпа към себе си. Този път Бел не протестира, запленена от топлината и вълнението, които се излъчваха от тялото му. — Правилно ли го правя? — попита той тихо, повеждайки я в танца.