Приключения в Дарвил
- Автор: Поштаков Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Приключения в Дарвил». Краткое содержание книги:
— Още не зная, но бързо трябва да го измисля. Все пак благодаря ти, Бъди.
— Ннняма защо — зачервено отвърна момчето. Изглеждаше гордо от постижението си.
Входната врата се отвори и в работилницата тихо се вмъкна Джони Блиш, който изглеждаше като подменен. С подстригана коса и изпрани дрехи, бледен, с интелигентен вид и без блуждаещ поглед.
— Ела, ела насам! — заплашително го подкани Хенри. — Казвай, какви си ги надробил!
— За какво става дума? — промърмори спасеният алкохолик и се помъчи да придобие съвсем невинен вид.
— За СИМАКС и за Военното ведомство. Нали там отиде на работа, след като се дипломирахме?
Лицето на Джони Блиш смени цвета си, той явно се колебаеше да отговори.
— Давай, давай, няма да оставя работата така, освен това тук си между приятели. Един от нас вече загина и съм готов да ти счупя главата, ако не пропееш. Погледай и холовизия, ако искаш! Веднъж си се изтървал пред Хенри в бара на Тед Донаван. Обясни какво представлява програмата СИМАКС!
— Съкратено от "Система-максимум". Беше предназначена да улесни бюрократичните процедури в системата на Военното ведомство.
— И ти я създаде, нали Джони? За какъв дявол ти трябваше да я превръщаш в синтетична личност?
— Не съм я превръщал в нищо, но бях много доволен, когато разбрах тя самата в какво се е превърнала. Аз само я допълних с някои нещица в деня, в който получих заповед за уволнение. Донякъде исках и да си отмъстя, но никога не съм предполагал, че ще се стигне до такива поразии. Аз родих СИМАКС, но всяко новородено само се развива.
— Ако си му дал такава възможност. А сега слушай, какво ще ти кажа: животът ни е в опасност от това, което си надробил, и няма да мръднеш оттук, докато не оправиш направената от теб поразия. В противен случай ще взема мерки, които съвсем няма да ти се понравят. Някога бяхме приятели, Джони, а мисля, че и сега ми дължиш нещо!
После Франк продължи да му разказва за нашите перипетии, свързани с Големия бос, за смъртта на Чарли, за пожара в СИМАКС, за опита за убийство и за новите заплахи, отправени към нас.
— Не зная дали вече не сме заобиколени от нови роботи-убийци — завърши накрая той. — Сега разбра ли какво искам от тебе?
— Как да ти кажа, Франки — започна Джони и очите му сякаш се навлажниха. — Не зная дали вече съм способен на нещо. Аз съм свършен човек и защо ли ме вкара в болницата? Погуби ме алкохолът, затова ме изгониха от работа. Усещам главата си куха като футболна топка, в нея няма нищо освен въздух под налягане. Не ми минава и най-бледата мисъл как да оправя стореното.
— Заблуждаваш се. Едва ли си изкуфял толкова. Напъни се, измисли нещо, а аз ще помагам.
Работилницата потъна в мълчание. Джони се замисли, постепенно вените по слепоочията му изпъкнаха и по челото му се появиха капчици пот.
— Не мога, Франки, не мога! — почти проплака той. — Дай ми една бира.
— Една и нито грам повече — отсече бившият му състудент. — Дано да избистри ума ти.
Джони я изпи на един дъх и лекото треперене на ръцете му като че ли престана.
— Може ли още една — примоли се той.
— Не — отряза го Франк. — Продължавай да мислиш! Отново настъпи тягостна тишина. Хенри забеляза, че лицето на момчето в ъгъла е придобило съвсем червен цвят.
— Не мога, наистина не мога! — изохка Джони след десетина минути. Може би, ако изпия още нещо…
— Престани — изрева Франк. — Беше геният на випуска, дявол да те вземе, а това, което си направил, не е по-малко гениално!
— Пппочакайте — намеси се Бъди. — Аз ммисля, че се сетих.
— Какво си се сетил? — попита Хенри, най-сетне взел участие в разговора.
— Сссетих се как да уббием Джеймс Ффърппоу. Ккато напправим един нннов ттакъв, ссамо че обббратен на ннего.
— Какво, какво? — облещи се Франк. — Да нямаш предвид нова програма"
— Тточно ттака — потвърди момчето. — Един ннов ттакъв, кккойто да ппреследва стария ппо комппютърните мрежи, доккато го ликквидира.
— Анти Джеймс Втори — неочаквано се разсмя Франк. — Браво, Бъди! Ти си герой и спасител на човечеството, говоря го сериозно. Чу ли какво може да измисли един млад човек със свеж мозък? — обърна се той към Джони. — Сядай до него в ъгъла и започвай!
— Но… — опита последна съпротива бившият му състудент.
— Никакво "но"! Казах сядай и започвай!
— Мога ли да бъда полезен с нещо? — запита Хенри.
— Качи се горе, направи кафе и сандвичи и ги донеси обратно! И внимавай да не те подгони някой подивял робот — ухили се Франк.
Джони Блиш се доближи до плота с компютъра и седна на мястото, любезно преотстъпено от Бъди.