Завоевателят
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: the de warenne dynasty #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Завоевателят». Краткое содержание книги:
Заради воинските си подвизи рицарят Ролф получава като награда крепостта Елфгар, заедно с красивата й господарка лейди Алис… Но той се интересува много повече от нейната сестра Сейдри — една колкото красива, толкова и горда саксонка, която за нищо на света не иска да се отдаде на омразния нашественик. Но постепенно Ролф успява да пробуди у Сейдри не само войнствения й дух, но и страст. Защото неговите целувки са по-сладки от мед, а ръцете му са умели не само във въртенето на меча…
— Сейдри?
Гласът беше на Алби, най-доверения човек на Едуин! Сърцето й спря. Тя се обърна рязко и очите й се разшириха от ужас. Алби беше облечен като крепостен и по нищо не приличаше на васал с благороден произход, какъвто беше всъщност. Тя потисна с мъка желанието си да се хвърли на шията му.
— Алби! Вести ли носиш? — попита трескаво тя, опитвайки се да говори тихо.
— Да идем малко по-нататък — предложи той. Беше горе-долу на нейната възраст и когато го приеха на служба в Елфгар, беше само шестгодишен. Двамата бяха израсли заедно и се чувстваха близки като брат и сестра.
Когато навлязоха в градината с плодни дървета, Сейдри се обърна с очакване към него.
— Добре ли са братята ми?
— Да. Едуин има рана от стрела на бедрото, но вече е почти затворена.
Заля я вълна на облекчение, смесено с тревога.
— Сигурен ли си, че не е загноила?
— Познаваш Едуин. Силен е като бик.
Сейдри се усмихна едва при спомена за двамата си братя.
Да, Едуин беше силен като бик, не много висок, но набит, с остро изсечените черти и извития орлов нос на баща им, с гарвановочерна коса. Моркар беше по-едър и по-строен, с неукротима кестенява грива и весели сини очи. Зад дръзкия му смях се криеха желязна воля и остър ум; в това не се различаваше от Едуин. Братята не си приличаха външно, не си приличаха и по характер: единият беше мълчалив и затворен в себе си, другият обичаше де се смее и шегува, но иначе бяха омесени от едно и също тесто. И си бяха верни до смърт.
— Къде са? — Сейдри се огледа търсещо, но не видя нищо подозрително. Селяните си вършеха работата или работеха на новия замък; норманинът и хората му бяха край подвижния мост, на цяла миля оттук.
— В блатата. Едуин не приема конфискацията. Слушай, Сейдри, ти трябва да следиш всяка стъпка на Ролф дьо Варен. Трябва да се ослушваш, да се оглеждаш и да ни съобщаваш всичко, което си успяла да узнаеш от норманите.
— Ще го направя — обеща решително тя. — Норманинът пристигна с петдесет души, все закалени в битките рицари. Видях ги как се бият. — Още трепереше при спомена за случилото се в Кесоп. Там паднаха много саксонци, не малко бяха обърнати в бягство. — Може би има и други воини.
— Сигурно, но ги е оставил в Йорк. Знаеш ли, че наскоро е бил избран за кастелан на Йорк?
— Не, нямах представа.
— Онова копеле Уилям все още е с войската си в Йорк, за да надзирава строежа на новия замък. Ролф със сигурност поддържа връзка с него. Сейдри, трябва да сме осведомени за плановете им. Ако получава писмени послания, ти трябва да ги намериш и да ги прочетеш. Освен това ще подслушваш разговорите им…
Алби я гледаше настойчиво. Сейдри си припомни наказанието за измяна: публично бичуване, след това смърт на бесилката.
— Ще направя всичко, на което съм способна, Алби, но не е лесно. Норманинът е хитра лисица.
— Опитай.
— Знаеш ли, че е решил да се ожени за Алис?
— Не, никой не ни е казал. Веднага ще съобщя на братята ти. Кога е сватбата?
— След дванадесет дни. Нямаме никакво време, Алби.
— Това е ужасна вест. Моркар трябва веднага да измисли нещо. А ти си дръж очите и ушите отворени. Трябва да вървя.
Сейдри стисна ръката му.
— Бог да те благослови, Алби. Толкова ме беше страх…
— Братята ти никога няма да умрат — ухили се момъкът.
— Не се шегувай с тези неща. Само бог е безсмъртен — укори го Сейдри.
Той вдигна рамене и се отдалечи. Тя го изчака, докато изчезна в гората. После хвърли поглед към строежа, за да се убеди, че норманинът и хората му все още са заети с подвижния мост. Случаят беше благоприятен: можеше бързо да се върне в къщата и да претърси стаята му. Сейдри тръсна решително глава и затича обратно към селото.
Алис беше в кухнята и даваше нареждания какво ядене да приготвят. Сейдри се промъкна незабелязано през отворената входна врата и прекоси с бързи крачки голямата зала. По това време на деня къщата беше полупразна. Няколко слугини бършеха масите и метяха пода. Сейдри изкачи стълбата с тихи стъпки.
Отвори масивната дъбова врата с лудо биещо сърце и се промъкна в голямата стая. Остави вратата открехната, за да не възбуди подозрение, ако я изненадат.
В средата на стаята беше поставено широко легло. Там беше спал баща й, след смъртта му Едуин, а сега беше на норманина. Покрай стените бяха поставени ракли, на които можеше да се седи и в които съхраняваха вещите на господаря. Раклите не бяха от имуществото на Елфгар, Ролф ги беше донесъл със себе си. Сейдри реши, че най-удачно е да започне търсенето именно от тях.