Рубинът
- Автор: Скай Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рубинът». Краткое содержание книги:
— Не съвсем — чу зад себе си нисък, прелъстителен шепот. — Не получих теб, Дев. Може би това е всичко, което съм искала през живота си.
Мъжът до камината бавно се обърна. Очите му бяха мрачни и непроницаеми. Пламъците, които хвърляха отблясъци върху кожата му, създаваха илюзията за прекрасна бронзова статуя.
— Ти си мислеше, че ме искаш, Хелън. Добре, че прояви достатъчно здрав разум да разбереш, че онова, което изпитвахме един към друг, не беше нищо повече от детска любов.
Очите му се присвиха при гледката на прекрасните й форми, загърнати в прозрачен халат от копринен креп.
— Но ти наистина все още си най-хубавото момиче, което се е раждало в Бродмур вилидж. — Той мълчаливо вдигна чашата си като знак на уважение, а върху лицето му се появи самоиронична усмивка.
По тялото на Хелена плъзнаха огнени реки, когато видя стегнатия му корем, гъстата ивица косми, която се стесняваше към слабините му. Там потрепваше великолепна и буйна неговата мъжественост.
Твърд. Силен. Огромен. Оставаше си най-големият мъж, който бе виждала някога.
— А ти беше най-дивото момче в Бродмур — пръстите й развързаха единствената панделка на врата и украсеният с дантели халат се свлече по раменете й.
— Още ли си див, Дев? Помниш ли първия път, в онзи плевник до реката, а дъждът се сипеше като из ведро? — Гласът й секна от напора на желанието. — Аз помня. Господи, нищичко не съм забравила! И най-малката подробност!
Чувствените му устни се извиха в усмивка, която смекчи изкривените в подигравка черти на лицето му. Смекчи се и погледа на обсидиановите му очи, които сякаш бяха бездънни, а зад тях нямаше душа.
— Помня — глухо промърмори той и се загледа в алените й устни и в снежнобялата й кожа, която се от откриваше над дълбокото деколте. — Може би по-добре от теб. — После внезапно се обърна, остави чашата на камината и се втренчи в огъня.
Грешеше, защото тя прекрасно помнеше какво се случи тогава. И след това, когато баща му ги бе намерил, оваляни в слама и замаяни след преживяното удоволствие. Старият коравосърдечно бе наредил да набият с камшик сина му заради прегрешението, а после го изпрати в Индия, за да стане мъж. Хелън пък беше изпратена да живее с една леля стара мома в дивите пущинаци на Йоркшир.
Тогава тя беше на деветнадесет, а Дев все още нямаше шестнадесет. После не го видя шест години. Вече бе започнала бизнеса си.
Дев вече не беше момче. Белезите по гърба му бяха зараснали, макар бавно и мъчително. Но не и тези, които бяха разкъсали душата му.
Този ден херцогът беше изгубил единствения си син, не телом, разбира се. Добре му се отрази на стария проклет глупак, си каза с горчивина Хелена. Деверил не заслужаваше отношението на баща си.
Той беше твърде добър в онези години на отчуждение и преднамерена хладнина, които срещаше в семейството си. Твърде добър дори при невъзможните претенции на баща му към него. Херцогът се беше върнал от Индия и се държеше така, сякаш меланхоличната болнава жена и мълчаливия син, който се държеше като много по-възрастен от годините си, бяха непосилно бреме.
След случката в плевника Хелена също се бе променила. Сега обаче нямаше защо да мисли за това. Миналото нямаше значение. Всичко, което имаше значение, беше, че Деверил се е върнал и тази нощ е тяхна.
Червенокосата красавица разтвори още малко копринения си халат и прекоси стаята. Очите й блестяха. Леко допря тялото си към голите му хълбоци и се усмихна.
— Забрави всичко това. Забрави всичко, cheri!
Хелън Лорънс никога не бе стъпвала по на изток от Грейвсънд, но често й се налагаше да използва в работата си чужди, екзотични думи.
Мъжът пред огъня не се обърна, само мускулите му се напрегнаха от допира й.
— Мисля, че не мога!
— Нека ти помогна!
Тя плъзна разтворените си устни по силния му гръб.
— Ето така… — езикът й остави горещи следи по раменете му. — Ето така! — Дългите й нокти дразнеха бедрата му.
Нежно. После не толкова.
Дъхът му секна.
В очите й лумнаха пламъци.
Виконтът протегна ръка назад, за да обхване меките й, заоблени ханшове. Загрубелите му пръсти се разтвориха и я притиснаха по-силно към него.
Хелена потъна в силната му прегръдка, в горещите вълни, които излъчваше тялото му.
Да, Деверил Пейгън винаги беше добре дошъл тук, независимо дали кесията му е пълна или не.
Тя започна да мърка и да го пощипва леко по гърба. Ноктите й се заровиха в гъстите косъмчета по бедрата му.