Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Лейди Амелия изглеждаше явно разстроена от избухването на Джак Като отметна глава, тя започна бавно да избледнява и да се превръща в сивееща точка, която се стопи пред погледа му. Джак почувства странна празнота, и тя нямаше нищо общо с прародителката му, която вечно си пъхаше носа в чужди работи, нито с нейното явно неодобрение.
7
Три бала един след друг се отразиха зле на Мойра — краката я боляха, раменете й хлътнаха, а мускулите на лицето й изтръпнаха от застинала неестествено неизменна усмивка. А следващата седмица се очертаваше да бъде също толкова заета. Всеки ден пристигаха покани за балове или светски събирания. През последните две седмици тя се смя, танцува и вечеря на цяла поредица партита в обкръжението на безброй мъже, които я ухажваха.
След първия бал лорд Харингтън, Ренфрю и Мериуедър й направиха визити в Грейстоук на модния Хановърски площад, като и донесоха подаръци и цветя. Бе канена на разходки в парка и на разни други събирания, и Джак не одобри нито едно от тях. Независимо кой кандидат се появяваше той неизменно негодуваше. Всъщност и Мойра не виждаше какво би могла да хареса в кандидатите си освен богатството им.
Скоро към тримата й обожатели се появи четвърти горещ почитател, виконт Пибоди, малко по-възрастен от другите, но също толкова богат — бъдещ наследник на херцогство. Мойра бе съвсем объркана от реакцията на Джак по повод растящата й популярност. Колкото повече нарастваше броят на обожателите й, толкова по-недоволен изглеждаше той.
— Не искам да излизаш сама с когото и да било от тези мъже — заяви след едно посещение на лорд Ренфрю. — Винаги вземай Джили със себе си. Всички те са известни нехранимайковци и женкари. Като ги виждам как се перчат и надуват, за да ти направят впечатление, благодаря на Бога, че нямам нито титла, нито съм подобен превзет франт като тях.
— Вие сте баронет — напомни му Мойра.
— Да, но баронетите не са перове. Може да се движа в същите кръгове като тях, но съм само една степен над обикновените хора.
Мойра възприемаше Джак като всичко друго, но не и като обикновен човек.
— Нито един ли от моите обожатели не ви харесва?
Джак се намръщи, като си задаваше същия въпрос.
— Аз се чувствам отговорен за съдбата ти. Не бих искал да сключиш предварително обречен брак. Сигурен съм, че нямаш никакви сериозни намерения спрямо всички тях: Харингтън, Ренфрю, Мериуедър или Пибоди, нали? Дали са успели да завъртят главата ти с подаръци и комплименти? Някой от тях харесва ли ти? — в гласа му се прокрадваше металическа нотка, която подсказваше раздразнението му.
— Лорд Пибоди изглежда наистина приятен, по-различен от другите, които се надпреварват и се конкурират помежду си за моето внимание.
— Пибоди вече е имал две жени. Да не би да искаш да бъдеш третата му жертва?
— Той убил ли ги е?
— Е, не — призна Джак, — но се говори, че е оставил първата си жена в провинцията сама да роди детето им. Слуховете са, че е умряла от разбито сърце, изоставена от съпруга си, въпреки че според доктора е починала от усложнения след раждането. Втората му жена е била убита при един инцидент.
— Джак Грейстоук, не можете ли да не давате ухо на всички тези клюки! Лорд Пибоди изглежда твърде приятен, за да е виновен за тези ужасни неща, които изброихте.
— Не е достоен за твоето внимание. Имаме достатъчно време. Все ще се появи някой, който да заслужи моето одобрение.
Мойра сериозно се съмняваше в това. И тя не можеше да си обясни защо се получаваше така. Той й каза, че Виктория няма да се омъжи за него, докато тя не създаде свое семейство, а сам продължаваше да упорства и да се инати.
— Аз ще реша този въпрос, благодаря за загрижеността. Къде ще сме тази вечер?
— Отиваме на прием в дома на херцог Марлборо, организиран в чест на някаква руска кралска особа. Принц Грегор Василов е в Лондон със свитата си и аз имах късмет да се сдобия със покана. Там ще присъстват всички, които са достатъчно известни в обществото. Никой, който не е някой, не би могъл да припари там.
Пищният дом на лорд Марлборо направо стъписваше. Балната зала бе два пъти — не, три пъти — по-голяма от цялата къща на Мойра в Ирландия. Стаите бяха осветени с хиляди свещи. Бюфетът, подреден в трапезарията, бе отрупан с ястия, които й бяха неизвестни, подготвени от готвачи с кулинарен опит и вещина, които бяха над нейното собствено въображение. Мойра бе изпълнена с възхищение от обкръжаващия я разкош и се чувстваше нищожна и не на място тук.