Жената на разбойника
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: flame #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената на разбойника». Краткое содержание книги:
— Не сега. Наистина имам намерение да посетя сестра си… по-късно. Ако си свършил със закуската, предлагам да излезем навън. Не искам да отегчавам Дона с нашите работи.
Санди стана, нахлупи шапката си и се обърна към Дона.
— Закуската беше много хубава, госпожо, сърдечно благодаря. Ако не се видим, преди да тръгна, грижете се за себе си.
— Благодаря — отвърна Дона, все още разтърсена от думите на Коул. — Беше… беше ми много приятно да се запознаем.
— За какво е цялата тая работа, Коул? — запита Санди, когато се отдалечиха достатъчно от колибата. — Не ти е присъщо да решаваш нещата така импулсивно. Заминаването ти има ли нещо общо с тази жена?
— Повече или по-малко — призна Коул. — Не мога да я оставя тук беззащитна. Не и когато Пикънс и Луис се навъртат наоколо.
— Какво значи това, по дяволите? Да не смяташ да останеш тук с нея, а?
— Едва ли — възрази Коул. — Ще я заведа там, където се надявам да е в безопасност. После наистина искам да посетя сестра си. Но ми трябва една година, за да свърша всичко. Кажи на Франк, че когато уредя тая работа, ще ида, където ми каже, без да се пазаря.
Санди погледна към колибата.
— Къде ще я отведеш? Тя знае ли за плановете ти?
— Още не съм говорил с нея. Когато й кажа, ще разбере, че е за нейно добро. На най-сигурно място ще бъде при своите.
— При своите? Да не искаш да кажеш, при индианците?
— Точно това имам предвид — потвърди Коул. — И още по-точно, при Бягащия лос. Там ще бъде в безопасност. Някой млад боец може би с радост ще я вземе в колибата си.
— Слава богу — каза Санди и въздъхна облекчено. — За миг ми се стори, че искаш да се ожениш за момичето. Не знам някога да си действал безразсъдно.
— Няма да се женя повторно — каза Коул с такава убеденост, че Санди не видя причини да се усъмни. — Ще отведа Дона при Бягащия лос и толкова.
7.
Дона стоеше на прага и наблюдаваше как Санди се отдалечава от колибата, яхнал коня си. Коул се бе върнал за малко вътре, за да вземе торбата с парите, Санди я бе сложил в дисагите си и бе потеглил към града. Дона бе смаяна, понеже Коул не тръгна с партньора си, и не знаеше как да си го обясни. Почака го да се върне в колибата и го запита:
— Защо остана? Ако се тревожиш за мене, няма нужда. Мога да се погрижа за себе си.
Той я погледна косо.
— Седни, трябва да поговорим.
— За какво?
— За бъдещето ти.
Дона изсумтя, отпускайки се на най-близкия стол.
— Моето бъдеще не е твоя работа.
— Сега вече е.
— Защо? Защото спа с мене ли? Ти нищо не ми дължиш, Коул, аз ти се отдадох по своя воля и не очаквам нищо в замяна. Не си отговорен за мене.
— Но аз поемам тази отговорност. Пикънс и Луис ще се върнат. Ако не те, други мъже ще вземат да се въртят наоколо заради неща, които нямат нищо общо с парите.
Дона вдигна брадичка.
— Ще се справя. Реших в края на краищата да взема парите от наградата. Каза, че са мои, нали?
— Да, ако ги вземеш. Но със седемстотин долара няма да идеш далече, нито пък ще ти стигнат за много време. Осъзнай действителността, Дона. Ти си метиска. Няма да ти е лесно да намериш достойно препитание в тоя свят, в който сега живеем. Може би ще се омъжиш отново, но трябва много да внимаваш при избора. Никак не би ми се искало да се забъркаш с някой подобен на Били Коб.
Дона усети, че я заболява глава от всички тези приказки за бъдещето й. Нима Коул не е наясно, че тя вече е направила избор? Няма да се омъжи повторно, това вече го беше решила. Достатъчно я бяха изтормозили мъжете. Ако всички бяха с такива добри сърца като Коул, щеше да е чудесно, но мъжете като него бяха малко и рядко се срещаха. Пък и не биха се оженили за такава като нея.
— Не виждам защо това трябва да те безпокои — отвърна Дона. — Върви в Орегон. Гостувай на сестра си. Скоро ще забравиш, че съществувам.
— Не мога — възрази меко Коул. Очите му бяха непроницаеми, спуснали щит пред мислите му. — Взех едно решение, Дона, което се надявам да приемеш.
Дона занемя. Това не й хареса. Сега беше самостоятелна жена. Предполагаше се, че не е длъжна да се подчинява на диктата на никой мъж.
— Ти си взел решение — повтори тя с явен сарказъм. — Не трябва ли аз да определям собственото си бъдеще?
Коул поклати глава.
— Не и след като… след като разбрах колко невинна си била всъщност. Само чуй какво имам да ти кажа.
Дона се изправи рязко и се приближи към прозореца. Пет години бе живяла в тази изолирана колиба без приятели, без контакти с човешки същества, с изключение на Били и приятелите му. Ненавиждаше това място и всичко, свързано с него. Искаше й се да го напусне, но не възнамеряваше да отиде на място, което би й посочил Коул. Бяха преживели заедно мигове на невероятно блаженство, но достатъчно добре съзнаваше, че е спал с нея само защото му се бе изпречила на пътя. Той се интересуваше от бъдещето й, защото беше добър като човек. Но любовта му принадлежеше на покойната му жена.