Вкусът на рая

Отминаха един ленив завой на пътя и Сънсет Хил се появи пред тях. Софи още спеше, когато Крис поведе Атлас през портата. Тя се събуди, когато Каспър дотича, за да поеме юздите.

— Госпожице Карлайл! Мислех, че сте заминали от Кингстън е „Утринна звезда“.

Крис слезе и я свали на земята.

— Май госпожица Карлайл е пожелала да остане в Кингстън. Каспър грейна.

— Истина ли, госпожице? Ще останете ли в Сънсет Хил с нас?

Софи премига.

— Каспър, хубаво е, че те виждам отново. Няма да остана дълго. Търся си работа.

Крис я поведе към къщата.

— Ще намериш, че вътре е много по-хладно. Горещината сигурно изглежда задушаваща за човек, несвикнал на тропически климат. Сигурен съм, че Чандра ще ти предложи нещо студено да пиене.

— Капитане, върнахте се! — Мъндо, тъмнокож мускулест мъж, дотича при Крис със загрижено лице. — Като не се върнахте, когато ви чакахме, помислих, че ви се е случило нещо. Тъкмо бях тръгнал да събирам хора, за да ви търсим.

— Добре съм, Мъндо. Задържаха ме, това е всичко. Доведох гостенка. Госпожица Карлайл ще ни гостува за малко. Наех и икономка. Трябва да се върнеш в Кингстън с фургона и да доведеш Катина. Ще я намериш в дома на родителите й зад рибния магазин.

— Тръгвам веднага, капитане.

— Мъндо изглежда интелигентен — забеляза Софи, когато Крис я поведе нагоре по стълбите към широката веранда, която обикаляше целия втори етаж на двуетажната къща.

Високите до тавана прозорци с капаци, широко отворени, за да пропускат вътре бриза, и белите перденца, трептящи пред тях, я накараха да се почувства така, сякаш си е дошла у дома.

— Той е получил образование — отвърна Крис. — Освободих го веднага щом поех Сънсет Хил. Сега е на заплата при мене. Много разчитам на него за всекидневното управление на плантацията. Както можеш да отгатнеш, не знам много за отглеждането на захарна тръстика и за дестилирането на ром, но се уча бързо.

Той отвори вратата и я покани да влезе вътре. Тя пристъпи в просторното фоайе, смаяна от всичко видяно дотук. Хвърли бегъл поглед към приемната, докато Крис я въвеждаше в кабинета, който му служеше и за библиотека, и я настаняваше да седне. Един прислужник се появи почти моментално.

— Чуба, моля те, кажи на Чандра да приготви нещо разхладително за гостенката ни и да го донесе. Искам да говоря с нея.

— Тъй вярно, капитане — отговори Чуба.

— И той ли е свободен? — запита Софи.

— Още не, но скоро ще бъде, както и Чандра.

— Домът ти е много хубав, Крис.

— Не беше, когато го видях за първи път. Ремонтиран е основно, докато бях в Англия. Повечето мебели са докарани оттам. За съжаление, предишният собственик повече се е интересувал от хазарт и пиене, отколкото от управлението на плантацията. Нямаше нужда от този доход, затова беше занемарил Сънсет Хил заради други неща. Надявам се да променя всичко това.

На вратата се почука дискретно.

— Влез, Чандра.

Ниска, пълничка жена с грейнало в усмивка лице влезе в стаята с поднос, на който се виждаха кана и чаши.