Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
Той млъкна. Беше го казал. Когато се огледа, забеляза само недоверчиви погледи. Това не беше проблем — данните не лъжеха.
— А данните от SHARAD? — попита Чодри.
Корсо го погледна невярващо.
— Ще бъдат готови след няколко дни. Надявам се, че ще се съгласите с мен, че гама-излъчването е много по-важно.
Дирквайлер заговори с изненадващо приятелски, предварително модулиран глас.
— Доктор Корсо, моля да ме извините, но аз останах с впечатлението, че на днешната среща ще презентирате данните, събрани от SHARAD.
Корсо отмести погледа си от Дирквайлер към Чодри и обратно. Всеки можеше да разбере какъв мръсник е Дирквайлер.
— Имах чувството, че това е много по-важно — каза най-накрая той. Погледна отново към Чодри, надявайки се, молейки се за подкрепа.
Чодри се прокашля.
— Доктор Корсо, не бих могъл прибързано да заявя, че споделям вашия ентусиазъм. Стандартната грешка обезсмисля до голяма степен вашето „съответствие“, а едно от четири отклонения във фоновия шум не може да се приеме като нещо категорично.
— Доктор Чодри, голяма част от космологичните данни едва надвишават фоновия шум — отвърна тихо Корсо.
— Така е. Но Бога ми, дори не мога да си представя какво би могло да изпуска гама-лъчи от повърхността на мъртва планета, без скорошна тектонична активност и без магнитно поле. Тези приказки за черни дупки или… — скептичният му глас заглъхна.
Корсо прочисти гърлото си и отново заговори:
— Бих препоръчал да прегледаме повърхността на планетата за обект, който да е подходящ за емитер на гама-лъчи. Ако определим точно източника на гама-лъчи върху повърхността, ще можем да го заснемем с камерата HiRISE9. Или пък, което е по-вероятно, възможно е вече дори да сме го заснели, но да не сме осъзнали значимостта му.
Чодри като че ли размишляваше. Той гледа известно време изображението на екрана, а всички останали го чакаха да заговори.
— Тук откривам един проблем.
Корсо чакаше изтръпнал, сърцето му биеше в гърлото.
— Предполага се, че цикличността на този ваш източник на гама-излъчване е около трийсет часа — според вашата графика. Но Марс се завърта около оста си за двайсет и пет часа. Как ще обясните несъответствието?
Корсо беше забелязал разликата, но тя му се струваше незначителна.
— Пет часа влизат в границите на допустимата грешка.
— Извинете, доктор Корсо, но ако екстраполирате диаграмата си, двете периодичности ще излязат от скалата. И то много. А това не влиза в границите на допустимата грешка.
Корсо се загледа в графиката. Чодри беше прав, веднага го разбра. Елементарна, глупава, непростима грешка.
Настъпи мъртва тишина.
— Разбирам какво имате предвид — каза Корсо с пламнало лице. — Отново ще прегледам данните и ще се опитам да ги изчистя. Но цикличността съществува. Може да се намира в орбита около планетата.
Дирквайлер отново се обади:
— Доктор Корсо, дори всичките ви изчисления да бяха точни, в което се съмнявам, това все пак си остава неуместно отклонение от основната ни мисия. Предпочитам да се концентрирате върху данните от SHARAD — които и без това са доста закъснели.
— Но… Ние определено трябва да проучим тази аномалия — отвърна Корсо със слаб глас. — Тя може да представлява значителна заплаха за живота на Земята.
— Не съм сигурен дали въобще подобна аномалия съществува — каза Чодри. — Освен това въобще не съм склонен да толерирам подобни тревожни слухове, базирани върху толкова несигурни данни. Трябва да сме изключително внимателни.
— Но дори да съществува и най-малката вероятност…
Чодри го прекъсна:
— Когато дълго време гледате фоновия шум, започват да се виждат неща, които не са там. Човешкият мозък често се опитва да си наложи модели, които не съществуват. — Той продължи да говори спокойно, почти съчувствено. — За нас са важни данните от SHARAD. Покойният доктор Фрийман също направи грешката да изгуби голяма част от времето си за тези гама-излъчвания. Не ми се иска да направите същата грешка.
Дирквайлер се обърна към Чодри.
— Чък, сам ще довърша анализа на SHARAD. Утре до пет ще бъде на бюрото ти. Съжалявам за това.
Чодри кимна с глава.
— Значи до утре в пет. Благодаря, Уинстън.
До края на събранието Корсо стоеше със скръстени ръце, с изписан на лицето престорен интерес, без да вижда нищо, без да чува нищо, с усещането, че нещо в него умира. Дори успокоителното потупване на Марджъри Ланг не му помогна. Как можа да допусне толкова елементарна грешка?
9
HiRISE (High Resolution Imaging Science Experiment) — научен експеримент за снимки с висока разделителна способност. Камерата HiRISE се намира в орбита около Марс, на борда на марсианския орбитален космически апарат „Марс Мапинг Орбитър“. — Бел.прев.