Трима мъже в снега

Да бихте могла да видите тая жалка, кучешки студена дупка, веднага бихте припаднала. Да не говорим за госпожа Кункел.

Естествено аз веднага разтребих. И оставих на масата пури и ябълки. А също ваза с елхови клонки в нея. За украшение. Утре ще купя от селото една електрическа печка. Дано да има такава. Ще я поставя тайно. Контакт има. Днес не ме видя никой. Това е късмет. Защото тайният съветник не иска да се качвам горе. Защото трябва да ме смятат за богат. И защото не бива да видя как живее той. На мен той ми каза, че стаята му била очарователна и с много въздух. Впрочем последното действително е вярно. Само дано не ни се разболее!

Той не ми беше казал дори номера на стаята си! Стаята изобщо няма номер. Но той го премълча не само затова, а защото не искаше аз да открия таванската стаички. Впрочем той и да искаше, не можеше да ми каже номера. Но не искаше.

Почти не знам какво да правя. Защото, ако го помоля да се премести, или да си замине оттук, пак ще ми се сърди. Или пък ще ме накара веднага да се върна обратно в Берлин — и какво ще стане тогава? Нали го познавате! Макар и не толкова отдавна, колкото аз. В тая таванска стаичка положително не би останал да живее никой прислужник.

Нямам какво повече да кажа за себе си. Днес сутринта имах първи урок по ски. Ските са много скъпи. Но мен това не бива да ме тревожи. Нали трябва да пилея пари. Учителят по ски се казва Тони Грасвандер. Тони идва от Антон. Аз го питах… На учебната писта той ми показа как се вдигат петите и щеките и други работи. За жалост поляната се намираше на една височина. И изведнъж аз потеглих, макар че съвсем не исках. Сигурно е изглеждало много смешно. Освен това се уплаших, защото се плъзгах много бързо. Предполагам, че само от страх не съм паднал. За щастие, наоколо нямаше дървета. Дълго фучах право надолу. После налетях на един голям корен. Скочих. И паднах с главата надолу в снега. Забих се най-малко на един метър дълбочина.