Бившият годеник
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бившият годеник». Краткое содержание книги:
— Покажете ми я.
Аласдеър прегледа кобилката. Беше красива, бяла на червени петна с живи очи и великолепно сложена.
— Взимам я — отсече той. Ако Ема не одобри избора му, грешката ще е нейна. Сега реши, че може да използва времето си за нещо по-добро от това, да чака тя да насочи отново вниманието си към онова, заради което бяха тук. — Задръжте конете тук, докато намеря подходящ обор. Ще ви уведомя къде да ги отведете утре.
Десет минути по-късно той излезе от кантората на Талтърсалс, уредил всички сметки, и се запъти към конюшните, в които бяха изчезнали Ема и Пол Дьони. Тъкмо беше прекосил половината двор, когато двамата се появиха хванати под ръка. Ема с смееше, обърнала лице към спътника си. Двамата са почти еднакво високи и са хубава двойка, помисли си хапливо Аласдеър.
— Открихме чудесен жребец за господин Дьони — осведоми го Ема, когато Аласдеър се изравни с тях. — Но не видях нищо, което да допадне на мен.
— Вече ти купих една кобилка — заяви кратко Аласдеър. — Ще ти хареса.
Ема се въздържа от гневен отговор. Имаше наистина избухлив нрав, но знаеше и кога е по-добре да остави меча си в ножницата. Всяка забележка щеше да падне на хлъзгава почва. Знаеше, че може да се довери на преценката на Аласдеър. Освен това тя чисто и просто изчезна и го остави сам, та можеше да се каже, че бе изгубила правото да си каже думата по въпроса.
Той я гледаше с не особено мила подигравка и навярно отгатваше мислите й.
— Не искам да те принуждавам излишно, мила, но ако си готова да си вървим, ще кажа, че ми предстои да уредя и някои лични въпроси. — И той посочи двуколката.
Ема беше предвидила да се отбият и при Лонгейкър, за да купят двуколка. Но Аласдеър й беше посветил за този следобед всичкото време, което беше готов да пожертва. Ема разбираше, че той е в лошо настроение и нямаше нищо против да се освободи час по-скоро от присъствието му. Можеше да отиде и сама при Лонгейкър, без да привлече към себе си всеобщото внимание. Тя се обърна към Дьони, за да се сбогува с него.
На Пол Дьони не му убегна гневното напрежение между лорд Аласдеър и дамата. Затова побърза да извлече полза от него.
— Ако лейди Ема позволи аз да я придружа… — предложи той с усмивка.
Отговорът на Ема беше сияеща усмивка.
— Благодаря, господин Дьони. Много ще се радвам. — Тя се обърна към Аласдеър и вирна предизвикателно брадичка, в светлокафявите й очи проблеснаха златни пламъчета.
— Виждаш ли, Аласдеър, сега ще имаш време да осъществиш плановете си. Моля те да ме извиниш, че ти бях в тежест. Представа нямах, че ти предстои да уреждаш и други, неотложни неща.
Аласдеър се поклони. Нямаше никакво намерение да насърчава Еминото кокетство, като си съперничи с французина.
— Сигурен съм, че те оставям в добри ръце.
Ема се обърна отново към мосьо Дьони. Очите му, тъмни и святкащи, се бяха спрели на лицето й и будеха тревожното чувство за интимност, което бе изпитала още при предишната им среща. Усещаше и овладяното напрежение на тялото му, някакво особено внимание, което й напомни животно, видяло пред себе си застрашаваща го опасност. Разбра ужасена, че го намира привлекателен.
Вълна на възбуда премина през тялото й. Усети как гореща руменина залива бузите й и сведе бързо клепачи, защото се боеше от онова, което очите й можеха да издадат. Беше намерила мъжа, когото търсеше. Потенциален съпруг, който даваше всички признаци и за това, че може да е и великолепен любовник.
Най-важното беше, че този мъж щеше да скъса веригите на нейната зависимост от Аласдеър.
Тя погледна още веднъж през рамо към Аласдеър и се опря на ръката на французина. Аласдеър изглеждаше явно шокиран, което й достави огромно удоволствие. Беше разбрал намека й.
Пол Дьони подхождаше чудесно за намеренията й.
6
Аласдеър си тръгна ядосан от Талтърсалс. Сам си беше внушил, че в разгара на кавгата тя просто му беше хвърлила импулсивно предизвикателството си в лицето. Това можеше да разбере. И двамата бяха кибритлии, а през онзи ужасен следобед той я беше провокирал повече, отколкото беше разумно.
Но се оказа, че тя е говорела сериозно. И ето че днес той усети връзката между Ема и Дьони, и сърцето му се сви. Знаеше кога Ема реагира сексуално на някой мъж. Ема беше най-страстната, най-чувствената жена, която някога бе познавал. Тя се наслаждаваше на собствената си сексуалност, на страстните противоречия на природата си. Привнасяше страст във всичко, което вършеше с тялото си, независимо от това дали беше музика, езда или танц. Влагаше плам, влагаше живец във всичко, което предприемаше. Човек можеше да го долови в очите й, в смеха й, в начина, по който стоеше, седеше или вървеше.