Брачно предложение
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачно предложение». Краткое содержание книги:
— Благодаря, сър, не искам нищо.
Мег също отказа освежителна напитка. Сър Марк застана със сериозно изражение пред празната камина и скръсти ръце на гърба си.
— Херцогът ми описа обстоятелствата, довели до смъртта на брат ти, Арабела.
— О, така ли? — Младата дама невинно вдигна вежди. — Аз не останах особено доволна от разказа му. Не може просто да тласнеш човек към смъртта… без основателна причина.
Баронетът смръщи чело. Херцогът взе канчето с бира и се запъти към отворения прозорец, който гледаше към градината. Лейди Барат играеше с ветрилото си.
— Знам, Арабела, за жените е трудно да разберат, но дългът от игра на карти е различен от всеки друг. — Тонът на сър Марк не търпеше противоречие. — Мъжът е длъжен да плаща дълговете си и когато не може, не му остава нищо друго, освен да… — Той млъкна и в стаята се възцари мълчание. След малко завърши с леко смущение: — Освен да отиде в изгнание или да умре. Извинявай, мила моя, но бях длъжен да говоря открито. Каквото и да е мнението ни за неписаните закони на обществото, трябва да ги следваме и брат ти го знаеше.
— Разбирам ви напълно, сър Марк. Онова, което не разбирам, е обстоятелството, че единственият кредитор на починалия ми брат е бил негова светлост. — Тя направи неясен жест към херцога, който я наблюдаваше над ръба на чашата си. — Бих разбрала, ако Фредерик беше задлъжнял на половината лондонски играчи, на лихварите и на кого ли още не. Но вече знам, че дългът му е бил само към дук Сен Жюл. Това не ви ли се струва странно?
Джак остави канчето си на перваза и изрече ледено:
— Тогава ми позволете да обясня. Щях да го направя веднага, ако ме бяхте попитали.
Арабела му кимна подигравателно да говори, а баронетът, който се чувстваше видимо облекчен, седна и вдигна канчето към устните си.
Джак продължи със същия леден тон:
— Още преди няколко месеца поех всички дългове на брат ви. Затова съм единственият му кредитор.
Арабела смръщи чело.
— Защо брат ми се е съгласил да поемете дълговете му? Или живеете от лихварство, милорд? Каква лихва му поискахте?
— Арабела! — Сър Марк не намери сили да спре тази чудовищна обида. Лейди Барат изохка уплашено. Без да им обръща внимание, Арабела се вгледа в лицето на херцога.
Джак Фортескю вдигна рамене.
— Брат ви не знаеше, че съм изкупил дълговете му от кредиторите. Узна само, че някакъв непознат е изплатил всичко. По принцип лихварите нямат навика да продават дългове. Те се считат за ценно капиталовложение. Брат ви бе закъснял с изплащането на лихвите и аз нямах интерес да го притеснявам.
— Защо сте му направили тази услуга? Ако съдя по малкото, което съм чувала от устата му, не ви е смятал за свой приятел.
Арабела издържа на погледа му, знаейки, че в противен случай ще изгуби битката.
— Познавахме се. Движехме се в едни и същи кръгове…
— На картоиграчи — прекъсна го рязко тя.
Той потвърди с иронично накланяне на главата.
— Правилно. В клубовете е обичай да си помагаме. — Изведнъж очите му станаха непроницаеми. Отново го връхлетя вълна на злобно вълнение, отново преживя всяка грижливо планирана стъпка от унищожението на Фредерик Лейси. Всяка нова сума, която поемаше, беше камък в гробницата на отмъщението. Дънстън изобщо не забелязваше меча, надвиснал над главата му, преди да го покоси.
Значи сте се погрижили да си получите лихвите — установи Арабела с цинична усмивка. Джак отново вдигна рамене.
— Това е в природата на играта. Човек залага, губи или печели. — Студената забележка сякаш внесе студ в помещението. Сега в сивите, вече не непроницаеми очи светеше остротата на рапира.
Сър Марк се покашля и опънатият конец, свързващ Арабела и Джак, се скъса. Тихата библиотека и напрегнатите слушатели отново излязоха на преден план.
— За съжаление това е истината — потвърди баронетът. — Играта е опасно нещо, а брат ти й се отдаваше напълно. Знаел е какво прави. Не го защитавай.
Арабела не отговори. Подозираше, че Фредерик е знаел в каква опасна игра се впуска, но е попаднал на майстор, който играе съвсем различна игра със съвсем различни правила. Бедният глупак, каза си тя в прилив на съчувствие и примирение. Не биваше да вижда само грозните му, понякога жестоки черти. Да, той беше негодник и се интересуваше единствено от себе си, но бе платил извънредно висока цена.
Докато размишляваше, тя не сваляше поглед от херцога. Той изглеждаше толкова спокоен, толкова овладян, усмивката му беше самоуверена. Неопределима и опасна. Само глупак би се осмелил да излезе срещу Джак Фортескю.
И все пак… Защо да не опита? Мисълта я удари с голяма сила. Откъде й хрумна това? Защо да не помисли сериозно и да приеме предложението на херцога? Мили боже! Очевидно си е загубила ума. Несъзнателно поклати глава.