Флотът на прокълнатите
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Флотът на прокълнатите». Краткое содержание книги:
Но Стен няма да се предаде без бой.
Ван Дорман беше извънредно учтив и умело стъпваше по минните полета на светските отношения. Несъмнено бе прегледал микрофиша с досието на Стен, преди капитанът да влезе при него. И явно най-силно любопитство го мъчеше за предишната служба на неговия нов подчинен — в самия дворец, командир на охраната на Императора, съставена от гурки.
Адмиралът се гордееше, че е успял няколко пъти да присъства на празненствата по случай Деня на Империята, а веднъж бе представен на Императора при масова церемония за връчване на награди.
— Убеден съм, капитане — подхвана Дорман, — че ще бъдете в състояние да ни запознаете със светските новости. Тук на Пограничните светове сме малко изостанали.
— Сър, ще се опитам… но съвсем малко съм участвал в приеми.
— О, не е страшно. Несъмнено съпругата ми и дъщеря ми ще ви помогнат да разберете, че знаете много повече, отколкото самият вие подозирате.
„Чудничка гнус. Ще трябва да си разменям любезности с цялото семейство“.
— Капитане, ще откриете, че службата ни тук е изключително интересна. Заради климата и факта, че сме толкова безнадеждно далеч от родните си светове, ние облекчаваме служебните задължения.
— Сър?
— Ще се убедите, че повечето си работа можете да свършите по време на първите дежурства. И тъй като не желая моите офицери да скучаят в гарнизона — скуката води към нездрави приумици, — се старая подходящите офицери да са на разположение за неизбежните дипломатически церемонии.
— Не съм сигурен дали ви разбирам.
— О, организираме балове… посещаваме някои от по-незначителните светове… имаме и свои спортни отбори, които се състезават много успешно с най-добрите сред заселниците. Освен това смятам, че пълното посвещаване на работата лишава офицера от блясък. Одобрявам, когато моите офицери решат да излязат в дълъг отпуск — някои създания на тази планета са великолепен дивеч. Осигуряваме местни водачи за всеки, които обича да се занимава с това.
— Ъъъ… сър, след като получих съвсем нови кораби, как ще отделя време за такива забавления?
— Получих нареждане да ви окажа възможно най-пълно съдействие. Това се подразбираше поначало. Ще се погрижа при вас да бъдат назначени неколцина опитни старшини, които ще поддържат всичко в идеално състояние.
В този момент Стен би трябвало да благодари и да се съгласи. Но както винаги устата му си имаше свои представи за дисциплината.
— Благодаря ви, сър. Но аз тепърва трябва да се доказвам. Опасявам се, че ще съм прекалено зает с корабите.
Забеляза как се вледени изражението на ван Дорман и се прокле безмълвно.
Адмиралът взе един фиш и го пъхна в проектора.
— Да, корабите… Ще бъда напълно откровен, капитане. Открай време съм противник на теорията за ползата от тактическите кораби.
— Сър?
— И то по няколко причини. Първо, поддръжката им е твърде скъпа. Второ, за полети с тях са необходими много умели офицери и екипаж. Тези две условия означават, че хората, които би трябвало да служат на по-големи кораби, кандидатстват за тези скоростни машинки. А това е несправедливо спрямо командири на може би не толкова романтични съдове, защото хора, заслужаващи да бъдат повишени в старшини и главни старшини, си остават в редовия състав. Несправедливо е и спрямо самите доброволци, защото не получават нито вниманието, нито повишенията, които заслужават. Не бива да забравяме и проблема с безопасността. Никой не може да ме убеди, че службата на някой от вашите… хъм, бързи комари е безопасна като назначение в „Блатен паток“.
— Сър, не знаех, че сме постъпили на служба заради безопасността и уюта — кипна Стен.
Същото чувство обземаше и ван Дорман, ако се съдеше по лекото зачервяване на достолепните му слепоочия.
— Мненията ни се различават, капитане. — Той се изправи. — Капитан трети ранг Стен, благодаря ви, че отделихте време да ме посетите. За мен този разговор беше особено интересен.
„Интересен“? „Разговор“? Стен се надигна и застана мирно.
— Разрешете да задам въпрос, сър.
— Разбира се, младежо — отвърна Дорман с глас като буца лед.
— Как да се заема с попълването на екипажите си, сър? Предполагам, че имате стандартна процедура, към която трябва да се придържам.
— Благодаря ви. Твърде голяма част от младежта няма усет за правилния подход. Ще ви бъде разрешено да обявите в бюлетина на флота какви хора са ви нужни. Всеки от офицерския или нисшия състав, който кандидатства, ще бъде одобрен… разбира се, след като дадат съгласието си командирът на неговото подразделение и прекият му началник.