Айла през равнината
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Айла през равнината». Краткое содержание книги:
Айла лежеше просната по лице на тревата под приятната тежест на Джондалар и усещаше дъха му на лявата страна на гърба си. Отвори очи и без да има никакво желание да помръдне, се загледа в една мравка, която обикаляше по земята около едно стръкче. Усети, че мъжът се размърда и претърколи настрана, като остави ръката си под кръста й.
— Джондалар, ти си невероятен мъж. — каза Айла.
— Дали не съм чувал тези думи преди? Струва ми се, че аз ти ги казах същите — каза той.
— Но те важат за теб. Как ме познаваш толкова добре? Аз самата чезна вътре в себе си само като чувствувам какво ми правиш.
— Помислих, че си готова.
— Вярно е. Винаги е чудесно, но този път просто не знам какво стана. Може би мамутите. Цял ден мисля за онази хубава червена женска и нейния великолепен мъжкар — и за теб.
— Ами може би ще трябва пак да си поиграем на мамути — каза той с широка усмивка, като легна по гръб.
Айла седна.
— Добре, но аз веднага отивам да се потопя в реката, преди да се е стъмнило. — Тя се наведе, целуна го и усети собствения си вкус по него. — Най-напред ще проверя какво става с яденето.
Тя изтича при огнището, отново обърна печеното бизонско, извади готварските камъни и прибави още два от догарящия огън, докато са горещи, хвърли малко дърва в пламъците и хукна към реката. Скочи в студената вода, но това не й направи впечатление. Беше свикнала. Джондалар скоро се присъедини към нея, носейки голяма мека кожа. Остави я на земята и влезе по-внимателно във водата. Най-сетне пое дълбоко дъх и се гмурна в нея. Изскочи над повърхността и отметна косата от очите си.
— Брей че студ!
— Тя се приближи зад него и с дяволита усмивка го изпръска с вода. Той й отговори и се разрази шумна водна битка. С последен удар по водата Айла изскочи от реката, грабна меката кожа и започна да се бърше. Подаде я на Джондалар, когато той изскочи от водата, понесе се към бивака и бързо се облече. Докато Джондалар се връщаше от реката, тя вече разливаше супата в паниците.
ГЛАВА 5
Лятното слънце бавно потъваше зад възвишенията на запад и хвърляше последните си отблясъци през клоните на дърветата. Айла се усмихна на Джондалар, пресегна се към купичката си, взе последната узряла малина и я лапна. После стана да почисти и да подготви всичко за заминаването им на сутринта.
Даде на Вълчо остатъците от вечерята им и сложи в топлата супа счукани сушени зърна — див ечемик, жито и семена от сладка трева, които Нези й беше дала на тръгване. Прибра печеното бизонско месо и език, останали от яденето им в торбата от необработена кожа, където обикновено държаха храната. Сгъна огромния плик от твърда кожа, върза го със здрави въжета и го окачи в средата на триножник от дълги пръти, за да го предпазва от нощните зверове. Заострените пръти бяха издялани от цели дървета — високи, тънки и прави. Бяха им обелили кората и клоните и Айла ги носеше в специални калъфи, които стърчаха от двете кошници за багаж на Уини, а Джондалар носеше по-късите пръти за шатрата. Понякога използваха дългите пръти, за да си правят шейна-носилка, която можеше да се тегли от конете и да превозва тежки и обемисти товари. Те носеха със себе си тези дълги дървени колове, защото в степта рядко се срещаха дървета, подходящи за тази цел. Дори и покрай реките в повечето случаи имаше само заплетени храсталаци.
Мракът се сгъсти, Джондалар прибави още дърва в огъня, взе плочката от слонова кост с изрязаната върху нея карта и отново започна да я изучава на светлината на огъня. Когато Айла приключи и седна до него, той изглеждаше разсеян и имаше оня угрижен вид, който често бе забелязвала през последните няколко дни. Тя постоя загледана известно време в него, после сложи няколко камъка в огъня, за да стопли вода за обичайния вечерен чай. Но вместо ароматните и безвредни треви, тя извади няколко пакетчета от лечебната торба от видрова кожа. Нещо успокоително вероятно щеше да помогне — може би хризантема партения или корен от аквилегия в чай от лазаркиня, мислеше тя, макар че би предпочела да знае какво го мъчи. Искаше й се да го попита, но не бе сигурна дали трябва. Най-сетне се реши.
— Джондалар, помниш ли как миналата зима ти не беше уверен в моите чувства, а и аз не знаех какво изпитваш ти към мен? — попита Айла.