Пленница на любовта

— Да не искаш да кажеш, че ще извикаш тук духа на Уилям Нормандски?

— Не, но мога да те заведа при него, докато е още жив.

Като чу това, Розалин въздъхна. Редуването на вълнения и разочарования я изморяваше.

Да я заведе при него ли? Това бе невъзможно и тя започна да изразява мнението си, но после спря.

Какви ги говори? Не бе за вярване и фактът, че Торн е при нея, но ето го къде стоеше — съвсем реален и приблизително два метра висок.

Така че изрече колебливо:

— И как ще го постигнеш?

— С Проклятието на Бладдринкър в ръка.

— С меча? Да нямаш предвид, че освен всичко друго, притежава сила, която ти позволява да пътуваш във времето?

— Именно.

— Как?

— Просто ще кажа къде искам да отида и той ще ме пренесе.

— Значи и аз мога да го правя?

— Не, оръжието е свързано с мен. Губи своята мощ ако не присъствам.

Тя пак въздъхна, този път много по-високо. Как не усети, че това е поредната уловка. Започваше да си мисли, че той би сторил или казал абсолютно всичко, за да си върне меча — дори би я омайвал с подобни врели-некипели.

Но за момента се престори, че я е залъгал и попита:

— С други думи, трябва да ти дам назаем моя меч и да ти се доверя, че няма да изчезнеш?

— Той е безсилен, ако не дойдеш с мен.

Защо ли й звучеше познато? А, да, беше го споменал и преди. Е, поне не си противоречеше.

— Да предположим, че ти го дам и се съглася да те придружа. Какво ще последва?

— Ще получа власт над него. Ще съм в състояние да отида до всяко кътче, където съм бил преди.

— Изборът не е ли доста ограничен? Или са те призовавали много често през вековете?

— Броят на повикванията не е важен. Не е необходимо годината да е същата. Зависи какво си представя. Ако има разлики от момента на спомените ми, по желание мога да се прехвърля по-напред или по-назад във времето от периода на моето пребиваване там.

— С какви разлики във времето?

— Седмица, година, век — сви рамене Торн. — Според картината в ума ми. Морският бряг или дълбоката провинция се променят по-слабо, отколкото градските улици.

— Ами ако се опиташ да се върнеш година, след като си бил на дадено място, а то се е изменило?

— Ще се появя някъде между тези два отрязъка, преди това да е станало.

— А как се придвижваш седмица или месец след днешния ден?

— О не, мечът не може да ме пренесе в бъдещето, само в миналото. Но той винаги ще ме връща в настоящия момент, без значение какво се е случило междувременно.

Нещо като противоаварийна клауза? Приятно бе да научи за нея. А и Розалин не се интересуваше от бъдещето, така че не остана разочарована. Миналото обаче беше нейна страст и тя продължи да уточнява.

— Ако ситуацията си е същата, можеш ли да избереш конкретна дата за прехвърляне?

— Да — ухили се той. — И мога да се бия във всяка война, на която съм бил свидетел. Один ме увери, че ще стане.

Один? Това я отрезви. Да приеме за чиста монета словата на скандинавско божество, в което не вярва? Трябваше да прекъсне Торн още в началото, вместо да приема тези небивалици макар и откъм смешната им страна. Но точно тогава проумя скрития смисъл на последното изречение.