Обект 7
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обект 7». Краткое содержание книги:
Но днес там е дошъл посетител: президентът на САЩ.
Дошъл е да инспектира Обект 7 и да се запознае лично с неговите тайни. Но посещението ще му струва скъпо.
Защото вътре го очаква враг.
В президентския антураж е включен и един млад морски пехотинец. Мълчалив, загадъчен, със сребристи очила.
Казва се Скофийлд. Кодово име: ПЛАШИЛОТО. Носи му се невероятна слава. Като се има предвид в какво се е забъркал президентът, по-добре да…
Като всички останали врати в шахтата, и тази беше херметизирана.
Кабината на асансьора продължаваше бавния си и неумолим ход надолу.
Надигащата се вода стигна до основата на вратата, заля ботушите му и продължи нагоре.
Калвин Рийвс стъпи до него.
— Как ще отворим тази врата, по дяволите!
Отварящият механизъм трябваше да е някъде в стената.
— Не го виждам! — извика Книгата.
Кабината бавно изяждаше оставащото пространство и вече беше само един етаж над тях.
Водата продължаваше да се лее.
И тогава Книгата го видя — дебел кабел, който излизаше от бетонната стена вдясно от вратата и изчезваше под водата.
— Ама разбира се! — извика той. Механизмът за ръчно отваряне не можеше да е на нивото на вратата. Трябваше да е или над, или под прага, за да може да се достига, когато асансьорът заседне.
Без да разсъждава, Книгата пое дълбоко въздух и се гмурна във водата.
Тишина.
Зловещото безмълвие на подводния свят.
Книгата продължи да се гмурка, следвайки дебелия кабел.
След около три метра напипа една вградена в стената стоманена кутия. Отвори я, потърси механизма, намери шест мостчета и натисна петото.
Някъде отгоре се чу съскане — вратата се беше разхерметизирала.
Побърза да изплува.
— Бързо! Дай ръка! — бяха първите думи, които чу.
Беше изплувал на около метър от вече отворената врата.
Калвин Рийвс и Елвис вече бяха влезли. Сексмашината се държеше за касата на вратата и протягаше ръка към него.
Книгата вдигна глава.
Кабината беше на не повече от метър от главата му и се спускаше бързо!
Той протегна ръка, Сексмашината я сграбчи и го дръпна. Елвис и Калвин изтеглиха и двамата от водата секунда преди асансьорът да се плъзне покрай вратата и да спре — точно пред тях.
Всички замръзнаха.
Водата стигна до долната част на кабината и заля пода на ниво 5.
Книгата зачака напрегнато отварянето на асансьора — чакаше командосите от Седми взвод да изскочат и да почнат да стрелят.
Но това не стана.
Асансьорът беше празен.
Бяха в безопасност, поне засега.
Книгата огледа вече наводняващото се помещение.
Приличаше на някакво голямо преддверие. С дървени бюра и витрина от бронирано стъкло, пълна с автомати и всякакви съоръжения за потушаване на безредици. Плюс две килии.
Книгата се намръщи.
Имаше усещането, че е попаднал в приемната на затвор.
— Какво е това тук, за Бога? — възкликна той.
В същия момент от другата страна на ниво 5 Джулиет Джансън и президентът на САЩ се озоваха в някакъв нов ад.
Досега Джулиет мислеше, че животинските клетки са отвратителни.
Това беше още по-отвратително.
След като панически затвориха тежката врата в западната част на отделението с животните, навлязоха в една много по-страшна част от Обект 7.
Пред погледай се простираше широко мрачно помещение с нисък таван. Осветлението беше оскъдно — на тавана светеха едва една трета от лампите и отделни части от помещението тънеха в пълен мрак.
Но сумракът не можеше да прикрие истинския характер на това ниво.
То беше пълно с клетки.
Мръсни бетонни клетки — с дебели стени и поцинковани решетки, вкопани дълбоко в бетона. Клетките очевидно бяха стари и полумракът на ниво 5 им придаваше направо средновековен вид.
Стоновете и дрезгавият шепот от мрака иззад решетките издаваха същността на обитателите им.
Джулиет с ужас осъзна, че това не са клетки за животни.
Това бяха клетки за хора.
Затворниците чуха отварянето на тежката врата — чуха как Джулиет, президентът и двамата бодигардове влизат — и като един се втурнаха към решетките на килиите си.
— Ей, муци! — извика някакъв беззъб тип, докато красивата Джулиет със сребрист зигзауер в ръка минаваше покрай килията му, като водеше президента за ръка.
— Рамондо! — извика тя. — Блокирай вратата!
До вратата, през която бяха влезли, стърчаха множество стоманени резета. Рамондо дръпна две-три и залости вратата.
Затворниците нададоха крясъци и вой.
Като всички живи същества, те също долавяха чуждия страх и изпитваха удоволствие да го подклаждат. Едни крещяха мръсотии, други тракаха с металните си канчета по решетките на килиите, а трети просто издаваха непоносим пронизителен вой.
Джулиет решително закрачи през кошмарното помещение.
Отдясно видя някаква рампа с лек наклон, преградена със зарешетена врата. Рампата сигурно водеше към следващото ниво. Тя се запъти към нея.
— Ей, муци! Искаш ли да ми се развееш на пилона!
Президентът наблюдаваше изумено целия този хаос. Облечените в сини джинсови дрехи небръснати откачени затворници протягаха ръце да го сграбчат през решетките си.