Слънчевото куче
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Четири след полунощ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йосиф Леви
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Слънчевото куче». Краткое содержание книги:
Пап извади лупата и се наведе над снимката.
— Гръм да ме порази! — каза той и се изправи. — Вратовръзка шнурче! Значи това било! Как не можах да го позная!
— Сигурно защото това не е нещо, което едно куче носи на врата си — каза Кевин със същия дървен глас. Те бяха тук само от около четирийсет и пет минути, но той се чувстваше, сякаш е остарял с още петнайсет години. „Най-важното е — отново и отново повтаряше мозъкът му, — че апарата го няма. Останали са само парчета. И цялото кралско войнство, и всички хора, които правят фотоапарати във фабриката за полароиди в Шенектади не могат да го сглобят отново.“
Да, и трябваше да благодари на Бога. Защото това беше краят. Що се отнасяше до Кевин, ако той отново се срещнеше със свръхестественото, преди да стане на осемдесет години, това щеше да е твърде скоро за него.
— Освен това тя е много малка — отбеляза господин Деливън. — Аз присъствах, когато Кевин я извади от кутията и всички знаехме какво е. Единствената загадка беше каква щеше да бъде закопчалката тази година. Все си правехме шеги за това.
— А какво има на закопчалката? — попита Пап и отново се взря във фотографията… или поне се вторачи в нея. Кевин би се заклел пред всеки съд в страната, че да се взреш в снимка от полароид не е възможно.
— Птичка — каза Кевин. — Сигурен съм, че е кълвач. И кучето на снимката носи точно това на врата си. Вратовръзка шнурче с кълвач на закопчалката.
— Господи! — каза Пап. По свой собствен начин той беше един от най-добрите актьори на света, но нямаше никаква нужда да симулира изненадата, която изпита сега.
Господин Деливън рязко събра накуп всички снимки.
— Да хвърлим всички тези проклети неща в печката — каза той.
Когато Кевин и баща му се прибраха вкъщи, беше пет и десет и започваше да ръми. Двегодишната Тойота на госпожа Деливън не беше в двора, но тя се беше прибирала и пак беше излязла. На кухненската маса имаше бележка, закрепена между солта и пипера. Когато Кевин я разгъна, от нея изпадна десетдоларова банкнота.
На бриджа Джейн Дойън ме покани да отидем с Мег и да вечеряме с нея в „Бонанса“, докато съпругът й е в командировка в Питсбърг и й е скучно сама вкъщи. Аз й казах, че ще се радвам. Особено Мег. Знаеш колко обича да се чувства „едно от момичетата“! Надявам се, че нямаш нищо против да ядеш в „самотно великолепие“. Защо не си поръчаш пица и нещо за пиене, а когато баща ти се прибере, той също ще си поръча нещо. Той не обича претоплена пица и знаеш, че ще иска две-три бири.