Целувам ви ръка
- Автор: Скиралди Виторио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марио Йончев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувам ви ръка». Краткое содержание книги:
И ако някой си пада толкова по стрелбите, кланът Феранте първи ще извади топовете…
Петнадесета глава
Докато траеше организирането и провеждането на събранието, нямаше опасност от враждебни действия, тъй като инициаторът им рискуваше да се окаже сам срещу всички останали, но въпреки това цялата фамилия беше приведена в пълна бойна готовност. Охраната на имението бе усилена, а хората в града получиха нареждане да отвръщат само на сериозни провокации.
Лука и Мазино тъкмо напускаха пристанищната зона, когато забелязаха, че ги следят. Вероятно бяха хора на Ардицоне, тъй като това беше тяхна територия.
— Не се обръщай, а дай газ — каза Лука.
Автомобилът внезапно изрева и се понесе напред, но и преследвачите не ги оставиха да им избягат и така двете коли се гониха в разстояние на няколко километра покрай ниските постройки на крайморския булевард. Всъщност Мазино не искаше да избяга от хората на Ардицоне. За миг погледна Лука, който му кимна в знак на съгласие, после рязко зави зад силоза, до който бяха стигнали, и блокира пътя точно на завоя. Лука веднага скочи от колата. В същия момент се появиха и преследвачите. Шофьорът не успя да спре навреме и колата им се вряза в автомобила на фамилията Феранте. Преди още да се опомнят, мъжът на предната седалка беше измъкнат навън от Лука, а шофьорът видя пред носа си пистолета на Мазино д’Амико. Лука избута своя човек до приятеля му, след което сграбчи и двамата за гушата и ги раздруса.
— Следващия път ще ви убия — каза той. — И кажете на вашия шеф, че Лука Феранте не желае повече да му се мотаете в краката!
— А защо не му го кажеш сам или умееш само да пържиш риба? — чу се гласът на Гаспаре Ардицоне, който се показа иззад силоза. В същия миг се появиха още трима мъже, които застанаха на няколко метра от него. Ръцете им бяха в джобовете и стискаха пистолетите. Лука пусна гърлата на двамата преследвачи и погледна противника си в очите.
— Аз не говоря с Гаспаре Ардицоне… Но ако някой от вас го познава, нека му каже, че някой ден ще дойда да го потърся.
— И какво ще се случи тогава, Феранте? — продължи Ардицоне с ироничен тон.
— Тогава Гаспаре Ардицоне… — Лука направи кратка пауза — … ще умре…
Единият от преследвачите с мигновен жест се опита да извади пистолета си, но Лука, без дори да се обърне, го сграбчи под корема с дясната си ръка и започна да го стиска дотогава, докато не усети, че нещастникът се преви на две от ужасната болка. Никой не удостои с внимание кратката схватка.
— Ами ако стане така, че вместо него умреш ти?… — провикна се Ардицоне. — Я виж колко сме много…
Мазино се усмихна и спокойно отвърна:
— Ардицоне! Добре ме виждаш, нали? Ако се стигне до стрелба, никой няма да те отърве от първия изстрел. Ще ти пусна един куршум точно тук! — и той приближи палеца на лявата ръка до средата на челото си.
Гаспаре Ардицоне огледа хората си, после премести поглед върху Лука и Мазино и каза:
— Добре. Ще се видим друг път.
Махна с ръка на преследвачите. Те се качиха в колата, включиха на заден ход и изчезнаха зад силоза. После бавно тръгна заднишком, без да сваля очи от Лука, и го гледа така, докато се изгуби от погледа му.
— Да се прибираме — каза Лука.
Мазино прибра пистолета на колана си и седна зад волана. През целия път не пророниха дума. Преди да стигнат до имението, Лука погледна със задоволство сина на Никола д’Амико и поклати глава:
— Преди малко ми хареса, Мазино. Наистина ми хареса…
Когато автомобилът спря пред къщата, той добави:
— Ти ли ще откараш Масимо до летището?
— Да.
Куфарите вече бяха изнесени пред вратата. Срещнаха Масимо в коридора тъкмо когато отиваше в кабинета на баща си. Д’Амико го очакваше на прага, пусна го да влезе, след което се оттегли и затвори вратата.
Дон Анджелино се вгледа в Масимо и известно време остана така, без да продума. Изглеждаше объркан и сякаш се стараеше да скрие огорчението си от предстоящата раздяла. Обгърна главата му с две ръце, като продължаваше да го гледа право в очите.
— Масимо, направи ми една услуга. Не отивай при Лучано в Америка…
— Защо? Нима тук имаш нужда от мен?
— Един баща винаги има нужда от синовете си, не знаеш ли това?
— Но, татко, тук аз за нищо не ти трябвам… Ти имаш Лука, д’Амико, Кораца… Това са хората, от които се нуждаеш…
— Масимо, не отивай в Америка при Лучано… Откажи се…
— Но защо? Защо да се откажа?
Беше се освободил от прегръдката на баща си и го гледаше с недоумение.
— Защото Америка е като трипера: заразява. Преди да отиде там, брат ти не беше такъв. Америка го промени и сега човек вече не може да го познае… Ако живееш заедно с Лучано, ще се промениш и ти, ще се заразиш… Не отивай, Масимо… Ако искаш да се махнеш оттук, иди в Африка, иди в Портофино, в Япония, но не отивай в Америка…