„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
На южното крило на фронта от Мозел до швейцарската граница се развърна групата армии „Ц“ (с командуващ Лееб) в състав 1-а и 7-а армия — всичко 17 дивизии. Тази група имаше за задача да скове френските войски зад „линията Мажино“. Германското върховно командуване, като отслабваше левия фланг, правилно оценяваше обстановката. Опитът на осеммесеч-ната „странна война“ подсказваше на хитлеристите, че англо-френските войски не ще водят активни бойни действия.
Всички армии обикновено имаха оперативно построение в един ешелон с оставени в резерв отделни съединения. Резервът на германското върховно командуване се състоеше от 47 дивизии.
По такъв начин като основна форма на оперативен маньовър немскофашисткото командуване избра фронтални удари с цел да пробие противниковата отбрана в три направления (арденско, ротердамско и лиежко) и след това да обкръжи главните групировки на англо-френските войски в оперативната дълбочина. В съответствие с тези задачи всяка армейска настъпателна операция се подразделяше на следните етапи: първи етап — пробив, или, според немската терминология, „вбиване на клинове“, втори етап — разширение на пробива, или „откриване на патешката човка“, и трети етап — обкръжение, или „образуване на чувал“.
Оперативната плътност по главното направление се предвиждаше една дивизия на фронт 3–5 км, до 100 оръдия и минохвъргачки, 50–80 танка и 6–8 самолета на 1 км фронт при средна ширина на полосата за настъпление на армията до 50 км.
Общо немскофашисткото командуване развърна за настъпление 136 дивизии, в това число 10 моторизирани и 10 танкови. Танковите дивизии имаха по 300 танка. Освен това 1000 танка се намираха в състава на моторизираните дивизии и отделни части. Следователно (според френски данни) срещу Франция, Белгия, Холандия и Люксембург хитлеристите са имали 4000 танка.104 Немските източници твърдят, че през май 1940 г. „в германските въоръжени сили са се числели 2800 танка“105.
Според английски данни, немските военновъздушни сили в първа линия са имали в своя състав 4800 бойни самолета.106 Тези данни се потвърждават и от немските източници. Още към 1 септември 1939 г. военновъздушните сили на Германия, имайки в своя състав 4405 самолета, от които бомбардировачи 1180, двумоторни изтребители — 480, пикиращи бомбардировачи — 336, щурмови самолети — 40, изтребители — 771, за далечно разузнаване — 379, за войсково разузнаване — 342, водосамолети — 240, транспортни самолети — 552 и самолети със специално назначение — 55.107
Англо-френските войски се развърнаха от крайбрежието на Ламанш до швейцарската граница в състав от две групи армии. В първата група армии (с командуващ Билот) влизаха 2-а, 9-а, 1-а и 7-а френска и английска експедиционна армия. Всичко 51 дивизия (10 британски и 41 френска), в това число 3 леко механизирани (с 240 средни и 240 леки танка) и 4 танкови дивизии (с 600 средни танка и 840 бронеавтомобила).
Задачата на тази група армии (по плана „Д“) се състоеше в това от началото на нахлуването на немскофашистките армии в Белгия да отиде бързо на помощ на белгийската армия и като се опира с десния фланг на „линията Мажино“, да излезе на линията река Маас, Намюр, Лиеж, Антверпен и да създаде стабилен фронт. Освен това 7-а френска армия (с командуващ Жиро) получи специална задача да се придвижи през района на Антверпен в Холандия и да създаде непрекъснат съюзнически фронт, като заеме междината между холандските и белгийските укрепления с ширина около 50 км.
Като поставяше такава задача на първата група армии, англо-френското командуване очакваше, че немскофашистките войски ще нанесат главния удар през Централна Белгия, т.е. ще повторят 1914 г.
Втората група армии (с командуващ Претала) се развърна зад „линията Мажино“ от швейцарската граница до Лонгви. В нея влизаха 8-а, 5-а и 3-а френска армия, всичко 52 дивизии, включително гарнизоните на „линия Мажино“ (9 дивизии). На тази група армии, въпреки че тя се състоеше от 52 дивизии срещу 17 немски дивизии, също така беше поставена пасивна задача — да удържи „линията Мажино“.
По такъв начин англо-френският план „Д“ беше в полза на немците. Англо-френското командуване не поставяше пред своите войски решителни задачи и предварително ги обрече на пасивност. Влизането на англо-френските войски в Белгия се представяше на англо-френското командуване, като отбранителна операция, която имаше само привидно настъпление. Френското върховно командуване имаше общ резерв от 7 дивизии. Всички армии се намираха в един стратегически ешелон. Кордонното развръщане приличаше на преграда за защита от наводнение.
104
Pierre Tissier. Le Proces de Riom, Londres, 1943, p. 47.
105
Heinz Guderian. Erinnerungen eines Soldaten, s. 94.
106
John Ehrman. Grand Strategy, v. 2, London, 1957, p. 178.
107
Weltkrieg 1939–1945, III Teil, der Luftkrieg, Stuttgart, 1954, s. 18.