Митична бъркотия

— Я сега да видя дали съм схванал правилно положението — чумереше се Аахз, докато крачеше напред-назад пред разтревожените ни погледи. — Това, което ще трябва да направим, е да попречим на сганта да завладее Пазара, без да им дадем да разберат, че им се противопоставяме, нито пък деволите да узнаят, че тъкмо ние сме онези, дето са пуснали Сгандия тук. Така ли?

— Ти можеш да го направиш, Аахз — натъртих разгорещено аз.

Този път не бе нужно да проявявам какъвто и да било фалшив ентусиазъм. Макар да бях свършил добра работа, докато действах на своя глава, дойдеше ли до предварително обмислена непочтеност, моментално признавах кой е майсторът. Нейде сред множеството измерения може и да имаше някой по-изобретателен от Аахз в откриването на непочтени начини за измъкване от разни дилеми, но аз все още не го бях срещал.

— Разбира се, че мога да го сторя — отвърна моят ментор с поверително намигване. — Просто искам всички да признаят, че няма да е лесно. Тия приказки за Великия Скийв ме накараха да се чувствам малко неуверен.

— Малко? — ухили се Тананда.

— Аз мисля, че туй си е кажи-речи добре — отбеляза Дружан, като сръга с лакът сестра си. — Винаги съм чувал колко страхотен е Аахз, когато се впусне в действие. О, аз например умирам да го видя как ще се справи с едно доста деликатно положение съвсем сам.

Раменете на Аахз леко се приведоха и той тихо въздъхна.

— Ауу! Стоп! Вероятно в ентусиазма си съм казал нещичко в повече. Онова, което имах предвид, е, че моят хлъзгав, но чевръст ум би успял да измисли план за изпълнението на тази задача. Естествено осъществяването на подобен план ще се осланя на способностите и добрата воля на тъй ценните ми колеги. Дружане, така става ли?

— Напълно — кимна тролът.

— Е, след като въпросът е уреден — намеси се нетърпеливо Гюс, — можем ли да започнем? Това тук е моето работно място, разбирате ли, и колкото по-дълго държа заведението затворено, толкова повече пари губя.

За онези от вас, които са пропуснали по-ранните препратки, Гюс е гаргойл7. Освен всичко друго той е притежател и стопанин на гостилница „Златният полумесец“ — водещото заведение за бързо хранене на Пазара и нашата настояща бойна щабквартира. Също както Дружан и Тананда, в миналото гаргойлът ми беше помогнал да се измъкна от едно-две затруднения и щом само чу за сегашната криза, отново се писа доброволец. Ала като всеки, който си заработва хляба на тоя Пазар, той по навик държи под око автоматичната каса. Макар че бе затворил врати, за да ни осигури база за действие в наближаващата кампания, все още рефлективно настръхваше заради пропуснатите ползи.