Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Всичко е наред — каза Лори. — Сега, след като вече знам, няма тайни.
— Не мога да разбера защо майка ти не е искала да сподели с теб. Във всеки случай, казвам ти, Джак беше объркан.
— Каза ли нещо особено?
— Нищо свързано с майка ти. Млъкна за известно време, което е нехарактерно за него.
— С какъв случай се занимава в момента?
— С отвратителен. Направо ме удивлява. Трябва да му го призная — поема най-трудните в емоционално и техническо отношение случаи. Ето сега например: четиримесечно бебе, цялото му телце било претрито, откарали го в спешното мъртво. В спешното се възмутили, когато родителите се опитали да кажат, че нямат представа какво се е случило. Била извикана полиция и сега бащата и майката са в затвора.
— О, Господи! — потръпна Лори. От тринайсет години работеше тук, но всеки път се вълнуваше, когато трябваше да се занимава с деца особено бебета и случаи на изнасилване.
— Бях объркана, когато прочетох рапорта — каза Рива. — Без съмнение, детето трябваше да се аутопсира, но никой не ми е чак толкова неприятен, че да му възложа случая.
Лори се опита да се засмее, защото знаеше, че приятелката й се шегува, но се получи само една нещастна усмивка. Рива просто обичаше всички и ако Джак не бе проявил желание да се заеме, Рива щеше да го направи сама.
— Преди Джак да слезе долу, спомена за някакъв друг случай — каза Рива, докато ровеше из папките. — Каза, че си говорили с Джанис и тя му споменала, че е дошъл друг случай, свързан с млад човек в манхатънската общинска болница, поразително подобен на Макгилън. Бил сигурен, че ще проявиш интерес, затова да те впиша в графика. Е, какво ще кажеш, проявяваш ли интерес?
— Определено. — Лори взе папката. Отвори я и започна да разлиства, докато откри следователския рапорт. Пациентката се казваше Дарлин Морган, възраст — тридесет и шест години.
— Майка на осемгодишен син — каза Рива — Каква трагедия за детето.
— Според мен — произнесе Лори, докато четеше рапорта — звучи твърде подобно — впечатляващо подобно. — Тя вдигна поглед. — Знаеш ли дали Джанис е тук?
— Представа нямам. Беше, когато минах покрай офиса й, но тогава още нямаше шест и половина.
— Мисля да проверя — каза Лори и тръгна към вратата. — Благодаря ти.
Практически Джанис трябваше да си е тръгнала още в седем, но тя често оставаше до по-късно. Беше принудена заради рапортите си и често човек можеше да я открие тук до осем. Часовникът показваше седем и четиридесет, когато Лори мина покрай канцеларията. Миг по-късно надникна в стаята на следователите. Барт Арнолд говореше по телефона.
— Тук ли е Джанис?
Барт посочи с палец зад рамото си към вътрешността на стаята и тя забеляза главата на Джанис над монитора. Седеше зад бюрото в отсрещния ъгъл.
Лори влезе, грабна стол и седна до нея. Тя изглеждаше по-уморена от всякога.
— Как мина нощта? Напрегнато ли беше?
— Пълна лудница, както обикновено. Никоя нощ не е като предишната, макар да има двама със сърдечен удар. Не знам какво ми става напоследък. Обикновено не съм толкова чувствителна. Надявам се да не влияе на обективността ми.
— Чух за бебето.
— Можеш ли да си представиш? Как могат да са такива хората? Не го разбирам. Може би ставам прекалено мека за тази работа.
— Когато тези неща спрат да ти правят впечатление, тогава трябва да се тревожиш.
— Предполагам. — Джанис въздъхна изтощено и се изправи в стола си. — Както и да е, какво мога да направя за теб?
— Току-що прегледах рапорта ти за Дарлин Морган. Случаят поразително прилича на случая Шон Макгилън.
— Точно това казах и на д-р Степълтън, когато го срещнах тази сутрин.
— Има ли още нещо, което можеш да ми кажеш и което не е тук? — попита Лори, размахвайки папката. — Някакво впечатление от замесените в случая хора, с които си говорила — медицински сестри, лекари или членове на семейството? Нали разбираш — стъпка извън фактите. Нещо, което си усетила интуитивно.
Джанис задържа кафявите си очи върху нея, докато мислеше. След минута поклати глава.
— Всъщност нищо. Разбирам какво имаш предвид, нещо като подсъзнателно впечатление. Но нищо такова не ми идва наум. Просто поредната болнична трагедия. Една, както изглежда здрава, млада жена, която има още много време. — Джанис потръпна — Когато някой умре така внезапно, това винаги те кара да осъзнаеш, че всички ние живеем на ръба.
Лори прехапа устни, но побърза да се отърси от мрачните мисли:
— Не си говорила с хирурга, нали?