101 далматинци
- Автор: Смит Доуди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «101 далматинци». Краткое содержание книги:
— Сбогом, отвратителни животинки! Във вид на кожи ще ми бъдете далеч по-симпатични, отколкото като кутрета! А онези, от които ще е ушито палтото ми, направо ще заобичам. Ах, ако знаете с какво нетърпение очаквам това!
Те я проследиха с погледи, докато мина покрай езерото, отразяващо черната къща, и отиде до тежката желязна порта. Отключи катинара и пак заключи след себе си. Сетне тихата зимна нощ бе раздрана от звука на мощен мотор на потеглящ автомобил, последван от оглушителния рев на най-пронизителния клаксон в Англия.
Ах, колко добре си спомняха Понго и Мисис този страшен звук! Мислите им ги върнаха в онази щастлива вечер, когато стояха един до друг до раираната черно-бяла кола, недалеч от парка „Риджънтс“. Тогава бяха в безопасност, щастливи и доволни, и през ум не им минаваше какво ги чака.
Джаспър побърза да затвори вратата, като промърмори:
— Щом ще трепем псетата, по-добре да гледаме да не ги разпилеем.
Понго беше като замаян. Умът му отказваше да работи. Ах, защо го нямаше Овчарският пес да му помогне с мъдър съвет!
— Ако решиш да нападнеш тези злодеи, аз ще ти помогна, Понго — прошепна Мисис.
— Те имат ножове — побърза да ги предупреди Късметчето.
Умът на Понго постепенно се избистри.
— Ако ги нападнем, може да ни убият — отвърна той на жена си. — И тогава няма кой да помогне на децата. Пазете малко тишина! Искам да помисля.
Братята разговаряха с ниски, ръмжащи гласове.
— Едно ще ти кажа със сигурност — рече Джаспър. — Няма да е тази нощ, защото ще изпуснем „Какво е моето престъпление?“
Това беше любимото им телевизионно състезание. Две жени и двама мъже в безупречно вечерно облекло трябваше да познаят какво е престъплението, извършено от също така безупречно облечен мъж или жена. Строги моралисти твърдяха, че предаването причинява вълна от престъпления и пълни затворите, тъй като хората вършели престъпления с надеждата да бъдат избрани за състезатели. Но престъпността в Англия и без това расте на вълни, пък и затворите са пълни, така че предаването вероятно не беше от значение в случая. И двамата братя умираха от желание да се състезават в него, но много добре знаеха, че няма да ги изберат, ако не извършат някакво ужасно оригинално престъпление, а все още не можеха да се сетят какво.
— Нищо не ни пречи да изтрепем кутретата след „Какво е моето престъпление?“ — обади се и Сол. — Ще го направим през нощта, докато спят. Ако са будни, ще са по-опасни.
— Досадна работа, ако питаш мен — изръмжа брат му. — Както и да я свършим, все ще сме капнали от умора. Първо да ги убиваме, пък после и да ги дерем!
— Дрането може да не е трудно и да ни се удаде — каза Сол. — В такъв случай ще можем хем да дерем, хем да гледаме телевизия.
— И все пак деветдесет и седем кутрета са това! — напомни му Джаспър. После очите му блеснаха дивашки. — Сол, хващам се на бас, че никой досега не е убил деветдесет и седем далматинци! Като нищо ще ни вземат за „Какво е вашето престъпление?“
— Най-сетне и ти да кажеш нещо умно! — възхити се Сол.
— Представяш ли си — ние двамата в официални костюми, с червени карамфили в петлиците, а цяла Англия ни гледа. Само че ще трябва да измислим някакъв наистина неповторим начин, по който да извършим престъплението си. Дали да не ги одерем живи?
— Няма да стоят мирни — възрази Джаспър. — Какво ще кажеш да ги попарим с вряла вода?
— Ще трябва да ги нападнем — прошепна Понго на Мисис. — Това е единствената ни надежда.
— Ще организирам по-големите да ти помогнат — обади се Късметчето. — Всички ще помагаме. Знаете ли как умея да хапя!
И тогава се случи нещо. Изтърсачето, чиито очи не се откъсвала от безгласния телевизионен екран, излая три пъти — кратко и остро. Човешкото ухо не би познало, че това означава „Какво е моето престъпление?“, но братята, стреснати от шума, погледнаха към кутрето и така забелязаха екрана. Сол нададе разярен рев на разочарование, Джаспър изстена нещастно. Беше започнало! „Какво е моето престъпление?“ бе започнало, само че без звук, естествено. Пропускаха любимата си програма, и то точно тогава, когато се надяваха да вземат участие в нея! Втурнаха се към апарата, Сол пусна звука до краен предел, а Джаспър нагласи картината. Сетне се проснаха на дюшеците и заръмжаха от удоволствие.
— Сега поне половин час няма да помръднат — прошепна Късметчето.
Мозъкът на Понго най-после заработи и той каза на ухото на сина си:
— Изведи кутретата в строй навън, в двора на конюшнята! А ние двамата с майка ти ще стоим на пост до братята.
— Дали не можем да минем през килера? — отвърна шепнешком Късметчето. — Поне да си изядем утрешната закуска. Ето я вратата — до камината. Залостена е, но ти сигурно можеш да я отвориш, нали, татко?