Спусъкът
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спусъкът». Краткое содержание книги:
Той им кимна за довиждане и закрачи надолу по склона.
Броуиър го проследи с поглед, прокара пръсти през косата си и въздъхна.
— Арън, той току-що взе нещата в свои ръце, нали?
Голдстийн сгъна одеялото и каза:
— Не. Но ще го направи, ако го помолим — или ако се отклоним от пътя. Или ако изгубим волята си.
— Значи с копие в ръка ще ни отведе към славата, така ли?
— Нещо такова.
Това беше ли част от плановете ти?
— Той е борец — отвърна Голдстийн и погледна след сенатора. — Имаме нужда от силата му. — Избърса потта от челото си с опакото на дланта си. — Освен това имам нужда от нещо за пиене. Да вървим.
Двамата мълчаливо тръгнаха между редовете надгробни плочи, после завиха по алеята. След десет минути под знойното слънце стигнаха до колата, небрежно паркирана близо до Арлингтън Хауз.
На път за Уест Гейт вниманието на Голдстийн бе привлечено от един знак за Рузвелт Драйв.
— Някой знае ли дали Айнщайн е щял да постъпи по същия начин, ако Хитлер вече не е бил окупирал Полша? — попита той.
— Да — притиснал шепа лед до шията си, отвърна Броуиър. — Всъщност той написал писмото си до Рузвелт за бомбата един месец преди това. На пощите им трябвали три месеца, за да го доставят.
— Аха — рече Голдстийн. — Тогава няма значение.
— Не, не — тъкмо това е въпросът. По пътя за насам четох „От по-късните ми години“ и се питах какво си е мислил за писмото Айнщайн след проекта „Манхатън“, след Хирошима. И научих нещо, което не знаех. Айнщайн и унгарските заговорници — Силард, Телер и Вигнер — искали да спрат Хитлер, да. Но те също били идеалисти, пацифисти. Смятали, че откритието, което съобщават на Рузвелт, ще сложи край на войната изобщо, а не само на онази война.
— Не може да бъде!
— Но е така. Те вярвали, че атомната бомба ще доведе до създаването на световно правителство, а чрез него — и до световен мир. — Броуиър погледна спътника си и се усмихна криво. — Струва си да помислим за това, нали?
Единственият отговор на Голдстийн беше мрачното му лице и бълбукането на джин сред кубчета лед.
8.
Приятелство
Чикаго. В петък изпълнителната директорка на рехабилитационния център „Шуаб“ Амафа Джоунс нарече болницата „паметник на гангстерското насилие“ и помоли градските власти да предприемат решителни мерки, за да прекратят уличната война в Саут Сайд. „Нещо не е наред, когато младежите се гордеят с белезите си от огнестрелно оръжие — заяви тя по време на свидетелските си показания. — Нашите отделения са пълни с деца, които никога повече няма да ходят.“