Вале пика (Специални поръчения — 1)
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вале пика (Специални поръчения — 1)». Краткое содержание книги:
На губернатора на старопрестолния град никак не му е до веселби. В Москва безчинства шайка измамници, направили за смях немалко високопоставени личности. В нахалството си бандитите, които оставят след себе си вместо подпис карта с образа на вале пика, проникват и в двореца на самия губернатор. Никой няма представа от колко души се състои шайката, но очевидно всички са великолепни актьори и майстори на дегизировката, остроумни, лукави, и умеят да се възползват от човешкото лековерие. Няма кой да помогне на изпадналия в безизходица губернатор — освен, разбира се, чиновникът за специални поръчения Ераст Фандорин.
На фона на празненствата в Москва започва ожесточено състезание по ловкост и остроумие между Ераст Фандорин и загадъчния „Вале пика“. Подпомаган от верния японец Маса и новия си помощник, недодялания полицейски куриер Тюлпанов, Фандорин се надлъгва с „Вале пика“ в един нескончаем маскарад, в който се намесват измамени съпрузи, невероятно скъпи източни скъпоценности, оперетни балерини и съвсем истински престъпници и злодеи.
Кой кого ще надхитри? Дали Фандорин е намерил най-сетне достоен противник ще разберем в края на очарователния криминален карнавал, с който ни изненадва този път виртуозът на литературните стилове Борис Акунин.
Впрочем Мими наистина можеше да пребърка чуждите джобове не по-зле от всеки изпечен джебчия. Веднъж в Самара, когато бяха закъсали, сръчно измъкна джобния часовник от жилетката на един търговец. Часовникът беше калпав, но Момус знаеше, че търговецът много държи на него. Неутешимият Тит Титич обеща награда от хиляда рубли за семейната реликва и дълго благодари на студентчето, което бе намерило часовника му в една крайпътна канавка. После с тази хилядарка Момус отвори в мирния град китайска аптека и развъртя хубава търговийка с чудодейни билки и корени против разни богаташки болести.
Всъщност какво да си припомня някогашни подвизи? Напускаха Москва като французите — с покруса. Момус предполагаше, че по гарите ще ги дебнат агенти, затова взе мерки.
Първо, за да умилостивят опасния господин Фандорин, изпрати в Петербург всички вещи на графиня Ади. Е, не се стърпя и в придружителната квитанция написа: „На дама пика от вале пика.“ Нефритената броеница и забавните гравюри изпрати на „Малая Никитская“ по градската поща и не посмя да дописва нищо.
Реши да не се мярка на гарата. Предварително изпрати куфарите си на Брянската, за да ги натоварят на утрешния влак. А двамата с Мими тръгнаха пеш. След Дорогомиловската застава Момус мислеше да вземат шейна и с нея да стигнат до първата следваща гара — Можайската, след което, вече утре, да се присъединят към багажа си.
Настроението им беше вкиснато. А през това време Москва празнуваше Сирни заговезни, последния ден от безгрижната Сирна неделя. От утре сутрин започваше пост и молитва. Щяха да свалят шарените балони от уличните лампи, щяха да разтурят пъстрите панаирджийски шатри и пияндетата доста щяха да намалеят, но днес народът все още се веселеше, допиваше си и си дояждаше.
Край Смоленския пазар със смях, подсвирквания и писъци хората се пързаляха с „дилижани“ по огромната дървена пързалка. Навсякъде се продаваха горещи тиганици — със сельодка, с каша, с мед, с хайвер. Турски фокусник с червен фес пъхаше в белозъбата си уста криви ятагани. Палячо ходеше на ръце и риташе смешно. Някакъв мургавелко с кожена престилка, разголен до кръста, бълваше пламъци.
Мими въртеше глава насам-натам като същинско хлапе. Беше се вживяла в ролята си и настоя да й купи отровно червено захарно петле. С удоволствие заблиза с острото си розово езиче евтиното лакомство, макар в обичайния живот да предпочиташе швейцарски шоколад и можеше да излапа по пет на ден. Но на пъстрия площад хората не само се веселяха и се тъпчеха с тиганици. Пред богатата черква „Смоленска Богородица“, предпочитана от търговското съсловие, на дълга върволица бяха насядали просяци, които се кланяха доземи, молеха православните за прошка и те самите я даваха. Днес за сиромасите беше важен ден, доходоносен. Мнозина отиваха да им дадат по нещо — я тиганица, я водка, я пара.
От черквата, стъпвайки тежко, излезе някакъв важен господин с разкопчан хермелинов кожух и гола плешива глава. Прекръсти подпухналата си небогоугодна физиономия и се провикна гръмогласно:
— Прощавай, православни народе, ако Самсон Еропкин е съгрешил нещо!
Просяците един през друг завикаха:
— И ти прощавай, бащице! Прости, благодетелю!
Явно очакваха милостиня, но никой не напираше напред, всички бързичко се строиха в две редици и освободиха пътя за площада, където разкошна лакирана и застлана с кожи шейна очакваше важната особа.
Момус се спря да види как тоя шишко ще си откупи царството небесно. Защото по мутрата му личеше, че е безподобен кръвопиец и кожодер, но също така е решил да влезе в рая. Интересно, на колко ли оценяваше входния билет за там?
Зад гърба на дебелия благодетел, извисявайки се на глава и половина, крачеше чернобрад здравеняк с лице на палач. На дясната ръка до лакътя му бе намотан дълъг кожен камшик, а в лявата си той носеше платнена торба. От време на време господарят се обръщаше към слугата си, гребваше от торбата шепа монети и ги раздаваше на просяците — на всеки по една. Когато един старец без крака нетърпеливо пререди за милостинята, брадатият измуча страховито, със светкавично движение размота камшика и с върха му парна сакатия по прошареното теме. Дядката само изохка.