Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Прекалено много се тревожиш за това — каза той.
Отец Анхел не откри нито тогава, нито преди това някакъв признак на безпокойство в гъстите сключени вежди на Тринидад. Без да успее да потисне едно леко треперене на пръстите, той си доля кафето, сложи две лъжички захар и започна да го бърка, вперил очи в разпятието, окачено на стената.
— От кога не си се изповядвала?
— От петък — отвърна Тринидад.
— Я ми кажи — попита отец Анхел, — скривала ли си някога от мене някой свой грях?
Тринидад отрицателно поклати глава.
Отец Анхел затвори очи. Изведнъж престана да бърка кафето, остави лъжичката в чинийката и хвана Тринидад за лакътя.
— Застани на колене — каза той.
Смутена, Тринидад остави картонената кутия на пода и коленичи пред него. „Кажи молитвата, «Аз, грешникът»“ — каза отец Анхел, след като успя да си наложи бащинския тон от изповедалнята. Тринидад притисна юмруци към гърдите си и неразбрано замънка, докато свещеникът сложи ръка на рамото й:
— Добре.
— Лъгах — каза Тринидад.
— Друго.
— Имах лоши помисли.
Това бе редът на нейната изповед. Винаги изброяваше все едни и същи грехове по много общ начин и винаги в един и същи ред. Този път отец Анхел не можа да отмине необходимостта от нещо по-конкретно.
— Например — рече той.
— Не знам — поколеба се Тринидад. — Понякога човек има лоши помисли.
Отец Анхел се изправи.
— Никога ли не ти е минавало през ума да сложиш край на живота си?
— Боже опази! — възкликна Тринидад, без да вдига глава, като в същото време чукна по крака на масата. После отговори: — Не, отче.
Отец Анхел я накара да вдигне глава и забеляза с чувство на отчаяние, че очите на момичето се наливаха със сълзи.
— Искаш да кажеш, че отровата наистина е за мишките.
— Да, отче.
— Тогава защо плачеш?
Тринидад се опита да сведе глава, но той здраво я държеше за брадичката. Тя се обля в сълзи. Отец Анхел ги усети как се стичат между пръстите му като затоплен оцет.
— Успокой се — каза той. — Още не си свършила да се изповядваш.
Остави я да излее сълзите си мълчаливо. Когато усети, че вече не плаче, той нежно й каза:
— Добре, кажи сега.
Тринидад се изсекна в полата си и преглътна гъстата, солена от сълзи слюнка. Когато заговори отново, вече бе възвърнала странния си баритонов глас.
— Чичо ми Амбросио ме преследва — рече тя.
— Как така?
— Иска да го пусна да прекара една нощ в леглото ми — каза Тринидад.
— Продължавай.
— Друго няма — каза Тринидад. — Кълна се в бога, друго няма.
— Не се кълни — смъмра я свещеникът. После запита със спокойния си глас на изповедник: — Я ми кажи, ти с кого спиш?
— С мама и другите момичета — отвърна Тринидад. — Седем в една стая.
— А той?
— В другата стая с мъжете — каза Тринидад.
— Никога ли не е идвал в стаята ти?
Тринидад поклати отрицателно глава.
— Кажи ми истината — настоя отец Анхел. — Хайде, не се страхувай, никога ли не се е опитвал да влезе в стаята ти?
— Веднъж.
— Как стана това?
— Не знам — отвърна Тринидад. — Когато се събудих, го усетих под мрежата против комари, съвсем кротък, и ми каза, че нищо не искал да ми направи, само искал да спи до мене, защото го било страх от петлите.
— От какви петли?
— Не знам — отвърна Тринидад. — Така ми рече.
— А ти какво му каза?
— Че ако не си иде, ще се развикам, за да се събудят всички.
— И той какво направи?
— Кастула се събуди и ме попита какво става, аз й казах нищо, сигурно съм сънувала, тогава той не се помръдна, като че ли беше умрял, и почти не разбрах кога се измъкна от леглото.
— Облечен беше, нали — каза свещеникът някак утвърдително.
— Както си спи — каза Тринидад, — само с панталони.
— Не се ли опита да те пипне?
— Не, отче.
— Кажи ми истината.
— Вярно, отче — настоя Тринидад. — Кълна се в бога.
Отец Анхел отново повдигна главата й и се вторачи в очите й, навлажнени от тъжен блясък.
— Защо не си ми казала това досега?
— Беше ме страх.
— От какво?
— Не знам, отче.
Той сложи ръка на рамото й и дълго я поучава. Тринидад кимаше утвърдително. Когато стигнаха до края, той много тихо взе да се моли заедно с нея: „Господи боже мой Исусе Христе…“ Молеше се пламенно, с някакъв страх, като по време на молитвата премисляше живота си, докъдето му позволяваше паметта. В мига, в който трябваше да даде опрощението, той бе обзет от чувството за бедствие.
Кметът блъсна вратата, като викаше: „Съдия!“ Жената на съдията Аркадио се появи от спалнята, като бършеше ръцете си в полата.