Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Боже мили! — хлъцна Симон. — Колко са?
— Сто — отвърна той, след като преброи цялата пачка.
— Сто какво?
— Сто хиляди швейцарски франка.
Имам тайни спестявания.
— Сигурно се шегуваш. — Симон избухна в истеричен, писклив смях, сякаш бе на косъм от нервна криза.
— Сега вече знаем — каза Джонатан, вцепенен от огромната сума пари.
— Какво знаем? — попита Симон.
— Защо полицаите искаха да вземат багажа.
Той прибра парите обратно в плика и го пъхна в джоба си.
Оставаше да се изясни как са знаели, че чантите са в Ландкарт и най-важното, поне за Джонатан — защо точно Ема е трябвало да получи всичките тези пари.
Леденият вятър разклати клоните на дърветата и събори на земята натрупалия по тях сняг. Джонатан потрепери и побърза да нахлузи пуловера. Дрехата се опъна на гърдите и раменете му, а ръкавите му стигаха половин педя над китката.
Пуловерът очевидно не беше за него.
16.
— Чете ли пресата? — попита министърът на правосъдието Алфонс Марти веднага щом Фон Даникен влезе в кабинета му. — „Нойе Цюрхер Цайтунг“. „Трибюн де Женев“. „Тагес Анцайгер“. — Грабна купчината листчета с телефонни съобщения и ги смачка на топка. — Всички вестници в страната искат да знаят какво точно се е случило на летището вчера.
Фон Даникен свали палтото си и го преметна през ръка.
— Какво им отговори?
Марти запрати хартиената топка в кошчето.
— „Без коментар“. Какво друго можех да кажа?
Кабинетът, разположен на четвъртия етаж на федералния дворец Бундесхаус, действително можеше да се мери по пищност с царски палат. Високи тавани със златни декорации; картини, изобразяващи възнасянето на Христос към рая; полиран дървен под, покрит с ориенталски килими, и махагоново писалище, огромно като олтара на свети Петър. На стената висеше очукано дървено разпятие, в доказателство на това, че Марти е просто един най-обикновен човек.
— Е? — започна Марти. — Кога излетяха?
— Веднага щом поправиха двигателя — отвърна Фон Даникен. — Малко след седем тази сутрин. Пилотът е регистрирал Атина като крайна дестинация.
— Поредната лопата лайна, която американците очакват да преглътнем с усмивка. На тази тяхна практика да отвличат престъпници от европейски държави трябва да се сложи край. Смятам това да бъде крайъгълен камък в политиката на този кабинет. Рано или късно някой ще се раздрънка пред пресата и ще ме разпънат на кръст. — Марти печално поклати глава. — Затворникът беше на борда на самолета. Убеден съм в това. „Оникс“ не лъже.
„Оникс“ разполагаше с триста антени, подредени в бойна готовност високо в планината над град Лойк в долината Роне. Те улавяха всички цивилни и военни сигнали, които сновяха между равен брой сателити, разположени в геосинхронна орбита над земята. Алгоритмично базиран софтуер анализираше съобщенията, разбиваме ги на „ключови думи“ и ги сортираше по важност. Някои от тези важни думи бяха: ФБР, „разузнаване“ и „затворник“. В 04:55 часа вчера сутринта „Оникс“ се натъква на златна жила.
— Снощи прегледах разпечатката от прихванатия сигнал — продължи Марти. — Имена. Маршрут. Всичко е документирано. — Той плъзна по масата кожена папка. Фон Даникен я взе и заразглежда съдържанието й. Вътре имаше копие от факс, изпратен от сирийското посолство в Стокхолм до Сирийското разузнавателно управление в Дамаск, озаглавен „Пътнически манифест. Транспортиране на затворник №767“. Списъкът включваше имената на пилота и втория пилот, плюс две познати имена — Филип Палумбо и Валид Гасан.
— Обърни внимание на часа, Маркус. Манифестът е изпратен след излитането на самолета. Гасан е бил на борда. Изобщо не вярвам, че Палумбо го е хвърлил над Алпите. Знаеш ли какво си мисля? Някой е подшушнал на господин Палумбо, че възнамеряваме да претърсим самолета. Искам да започнеш разследване по случая.
— Само няколко от нас имаха копия от прихванатия сигнал. Ти, аз, заместниците ни и естествено, техниците от станцията в Лойк.
— Именно.
— Претърсихме самолета из основи — каза Фон Даникен и остави обратно папката върху писалището. — Нямаше и следа от затворника.
— По-точно, ти го претърси. — Изцъклените му сини очи го пронизваха.
— Струва ми се, че и ти беше там.