Призрачни светлини

Много примигващи светлини.

В слушалките чу гласа на пилота:

— Там е.

От изгорелия скелет на автобус се вдигаше дим. Пожарникари, полицаи и медицински персонал пъплеха навсякъде, където погледнеше.

— Виждаш ли някакви трупове по земята? — попита той пилота. — Да. Ето ги там.

На настлания с чакъл паркинг лежаха чували с формата на човешки тела. Лофт преброи дванадесет. Други бяха качени в линейките.

Режисьорът чакаше в студиото, на другия край на радиостанцията. Брент натисна копчето за връзка и каза в микрофона:

— Пристигнахме тук навреме. Тъкмо започват да вдигат труповете.

— Има ли други новинарски хеликоптери?

— Не.

— Добре. Знаеш какво да правиш.

— Намери ли допълнителните материали, за които те помолих? — попита Лофт. — Не ми даде възможност да направя никакво проучване. Трябва да знам нещо за този град.

— Няма кой знае какво — отговори гласът на режисьора в слушалките му.

— „Кой знае какво“ е по-добре от „нищо“.

— Статията в „Уикипедията“ е малка. Изглежда, основните претенции за слава на градчето са, че в него е сниман филмът на Джеймс Дийкън „Рождено право“.

— Пуснаха го на DVD миналия месец. Гледах го — каза Брент.

— Хубаво, но не знам как това ще ти е от полза.

— Ростов. Що за име е това? Звучи ми от чужд произход.

— Руско — отговори режисьорът. — Железопътната линия, която е построена там през 1889 година, е била собственост на мъж и жена, които се установили на това място, когато то е било само една водна станция. По една случайност жената четяла превод на „Война и мир“ на Толстой. Единият от героите е граф Ростов, така че кръстила мястото на него. Ако искаш да приспиш зрителите ни, спомени този факт. В градчето има и изоставена военна база — само руини наистина, — където някога са обучавали пилоти на бомбардировачи. Край нея има толкова много неизбухнали бомби, че е трябвало да оградят зоната и да поставят предупредителни табели, но през годините не е имало инциденти.

— Нещо друго?

— Нищо, освен…

— Освен какво? — попита Брент. — Нуждая се от всичко, което си събрал.

— Споменава се за някакви светлини.

— Светлини?

— Наричат ги — цитирам — „тайнствените ростовски светлини“.

— Какво представляват те, по дяволите?

— Единственото, което пише, е, че са „цветни светещи сфери в полето“. Заедно със снимачната площадка на „Рождено право“ те са голямата местна атракция. Обзалагам се, че почтените граждани на Ростов излизат в полето и размахват наоколо цветни фенерчета, за да привличат наивни туристи. Но не разбирам как ще използваш каквото и да е от тази информация.

— Ще се изненадаш. Бъди готов.

Пилотът бе обяснил на Лофт как да работи с камерата, която бе монтирана на носа на хеликоптера. Сега той задейства контролните устройства, които му позволиха да насочи външния обектив, накъдето поиска, и да фокусира всеки отделен детайл.