Брий и неговото момче
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брий и неговото момче». Краткое содержание книги:
Нарния… където конете говорят… където се заражда едно предателство… и където се ражда истината.
Шаста вярва, че е обикновено рибарско момче до деня, в който разбира, че не е син на рибаря Аршийш. Той взема смелото решение да избяга от суровия Калормен и да стигне до вълшебната страна Нарния. Заедно с верния си кон Брий, едно странно момиче и нейната кобилка, Шаста се отправя на пътешествие, изпълнено с премеждия, легенди, оживяващи и сбъдващи се.
Вратата се отвори и Отшелника внесе голяма дървена купа. Много внимателно я остави, приближи до леглото и попита:
— Как се чувстваш, дъще моя?
— Гърбът ме боли — отвърна Аравис, — но иначе нищо ми няма.
Той коленичи до нея, пипна челото й и премери пулса.
— Нямаш треска. Ще се справиш. Не виждам причина да не станеш от постелята утре. А сега изпий това!
Приближи дървената купа към устните й. Аравис не можа да се въздържи и се намръщи, когато близна течността, защото козето мляко има особен вкус, ако не си му свикнал. Но беше много жадна и го изпи всичкото. Почувства се по-добре.
— А сега, дъще, добре е да поспиш — посъветва я Отшелника. — Раните ти са промити и превързани. Макар и да те наболяват, не са по-дълбоки от удар с камшик. Този лъв очевидно е много странен — вместо да те смъкне от седлото и да впие зъби в теб, само ти е надрал гърба с нокти — десет драскотини, болезнени, но нито дълбоки, нито опасни.
— Да, наистина — съгласи се Аравис. — Извадих късмет.
— Дъще — обади се Отшелника, — живея вече сто и девета зима на този свят и досега не съм се сблъсквал с подобен късмет! Във всичко това има нещо, което не разбирам. Но ако трябва да го знаем, непременно ще го научим.
— Ами Рабадаш и неговите двеста войници? — попита Аравис.
— Според мен няма да минат оттук — успокои я Отшелника. — Вече трябва да са намерили брод далече на изток. Оттам ще поемат направо към Анвард.
— Клетият Шаста! — не се стърпя Аравис. — Много ли път трябва да измине? Пръв ли ще стигне?
— Има надежда — тихо рече старецът.
Аравис отново се отпусна върху леглото (на една страна) и попита:
— Дълго ли спах? Струва ми се, че навън се стъмва.
Отшелника гледаше през единствения прозорец, обърнат на север.
— Това не е тъмнината на нощта — обясни той след време. — Спускат се облаци от Стормнес Хед. Лошото време тук идва от онази посока. Довечера ще има гъста мъгла.
На следващия ден, като се изключи нараненият й гръб, Аравис се чувстваше добре. След закуска (овесена каша и сметана) Отшелника прецени, че може да стане. И тя, разбира се, веднага се завтече да поговори с конете. Времето се бе променило. Слънчева светлина изпълваше цялото зелено, приличащо на огромна чаша, заграждение. Мястото изглеждаше спокойно и тихо.
Хуин веднага приближи Аравис и я удари с целувка.
— А къде е Брий? — полюбопитства Аравис, след като двете си побъбриха за това как се чувстват и как са прекарали нощта.
— Ей там — Хуин посочи с глава към далечния край на заграждението. — Добре ще е да поговориш с него. Нещо не е наред, но не успях да изкопча и думичка от него.
Отидоха при Брий, който лежеше с глава към стената и макар че сигурно ги чу, нито се обърна, нито каза нещо.
— Добро утро, Брий! — поздрави Аравис. — Как си днес?
И двете не разбраха какво промърмори.
— Отшелника казва, че Шаста вероятно е стигнал при крал Лун навреме — продължи Аравис, — така че, изглежда, се вижда краят на тегобите ни. Най-после Нарния, Брий!
— Никога няма да зърна Нарния — обади се тихо Брий.
— Не си ли добре, Брий, скъпи? — разтревожи се Аравис.
Животното най-после извърна глава. Изглеждаше тъжно така, както може да е тъжен само един кон.
— Ще се върна в Калормен — обяви той.
— Какво? — не повярва на ушите си Аравис. — Обратно към робството!
— Да — отвърна Брий. — Само робство заслужавам! Как да отида при свободните коне на Нарния? Аз, който оставих кобила, момиче и момче на лъвовете, за да спася окаяната си кожа!
— Всички тичахме, за да се спасим — припомни му Хуин.
— Не и Шаста! — възрази Брий. — Той тичаше, но в правилната посока: обратно. От това се срамувам най-много. Аз, който се наричам боен кон и се хваля с участие в стотици битки, да ме надмине малко момче… Дете, самото то още жребче, което никога не е държало меч в ръка, не е получило подходящо възпитание, нито е имало достоен пример за подражание в живота!
— Знам какво ти е — сподели Аравис. — И аз изпитвам същото. Шаста се държа великолепно. И аз съм толкова лоша, колкото и ти, Брий. Откакто ни срещнахте, все му се подигравам и му се надсмивам, а излиза, че той е най-достойният сред нас. Но ако питаш мен, по-добре е да останем и при първия удобен случай да му кажем, че съжаляваме, а не да се върнем в Калормен.
— При теб всичко е наред — не се примиряваше Брий. — Не си се опозорила. А аз загубих всичко.
— Мой скъпи приятелю — обади се незабелязано приближилият се Отшелник (тъй тихо стъпваха босите му крака по сочната, росна трева), — не си загубил нищо освен голямото си самочувствие. Не, не, братовчеде! Не опъвай уши назад, не поклащай грива. Ако наистина си така смирен, както звучеше преди малко, време е да се научиш да слушаш разумните приказки на другите. Ти не си чак толкова велик, колкото смяташ, защото си живял сред нещастни глупави коне. Да, естествено, по-храбър и по-умен си от тях. И как иначе! Но това съвсем не означава, че в Нарния ще гледат на теб като на по-специално същество. Ала докато си наясно, че не си по-различен от другите, всъщност ще бъдеш много достоен кон. А сега, ако ти и твоята четиринога братовчедка ме последвате до кухненската врата, ще видим какво става с топлите трици.