Бурен живот

Не, драги ми Малтрейвърс, не мисли за женитба още за известно време, и ако има някаква опасност за това, ела при мен веднага. Но ако те предупреждавам за опасността от едно законно свързване, колко повече трябва да те предупреждавам за опасността от едно незаконно такова; ти си точно във възрастта и разположението, които правят това изкушение тъй силно и тъй гибелно. По отношение на теб това може да не бъде грях за един час, но робство за цял живот. Познавам твоята рицарска чест и твоето нежно сърце; аз зная как би бил верен на оня, който се е жертвал за теб. Но тази вярност, Малтрейвърс, би те довела до живот на изхабен талант и изпепелена енергия! — Какво по-фатално за един смел и горд темперамент от това — да бъде във война с обществото при първото влизане в живота? Какво по-увяхващо за мъжествените стремежи и цели от това — да се отдадеш на една жена, която има интерес да я обичаш, но не ида те следва в твоята слава — контрола на бъдещата ти съдба! Бих могъл да ти пиша още, но вярвам, че това е достатъчно; ако е така, моля те, увери ме, че съм прав. Бъди сигурен, Ърнест Малтрейвърс, че, ако не изпълниш това, което природата е предназначила за твоята съдба, ти ще бъдеш един болнав мизантроп, или един мързеливец, отдал се на удоволствия — нещастен и равнодушен в средната си възраст — съжаляващ и нерадостен в старостта си. Но ако послушаш съдбата си, ти бързо трябва да чиракуваш. Нека те видя да се трудиш и да се стремиш — безразлично в какво и за какво. Труд, труд — това е всичко, което изисквам от теб!

Бих желал да можеш да видиш старата къща, където си живял; тя има живописен вид и през твоето отсъствие бръшляните са покрили три четвърти от нея. Дори Монтен, ако беше жив, би живял в нея.