Нинджа срещу Плаващия град (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част II)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Застинал зад завесата на душа, Кроукър потръпна от хлад. Порцелановата вана беше леденостудена. Успя да забележи навреме сянката на Челесте върху стената и притича към ваната миг преди вратата да се отвори. Младата жена не си направи труда да запали лампата и не видя мокрите следи от обувките му.
Сега, пристъпващ бавно обратно към вратата, той се погрижи да ги изтрие с чорапите си. Размина се на косъм, сърцето лудо блъскаше в гърдите му. Челесте се беше доближила на такова разстояние, че той ясно усети парфюма й. Би могъл да я докосне. А ако си беше направила труда да погледне към мокрите плочки…
Запозна се с нея миналата година в Токио, когато двамата с Никълъс преследваха До Дук — убиеца на брат и. Не се изненада, че Челесте е част от разузнавателната мрежа Нишики, тъй като Никълъс я беше срещнал във Венеция като помощничка на Оками. Но все повече се тревожеше от участието на Веспър в тази мрежа, което очевидно беше решаващо. По всичко личеше, че тази жена е отлично замаскиран и опитен шпионин с достъп до най-засекретените кръгове на нелегалната мрежа на Оками.
— За пръв път от началото на тази игра започвам да изпитвам съмнение — каза Челесте. — Противниците на Оками се оказаха извънредно силни и добре организирани — главата й загрижено се поклати: — Видя какво стана, след като Леонфорте беше демаскиран и убит… Ръководството премина в ръцете на Дидалъс и всичко продължава както преди. „Годайшу“ е като хидра… Отсичаш една глава, на нейно място израстват нови две…
— Точно такъв е бил замисълът на Оками при създаването на организацията — отвърна Веспър. — Затова сега, когато е принуден да се бори с нея, той има чувството, че се бие със собствения си образ в огледалото…
— Страхувам се, че защитата му ще се пропука и те ще го убият — вдигна глава Челесте. — Особено ако не успеем да му помогнем навреме.
— Мисля, че трябва да имаш по-голяма вяра в Оками — меко промълви Веспър.
— Но как? Не съм го виждала от месеци, а силата на „Годайшу“ нараства с всеки изминал ден!
Веспър не отговори, Кроукър се стресна от загриженото изражение на лицето й. Отново беше свидетел на майсторската й психологическа игра. Нима може да се преструва толкова добре? Да не би пък наистина да е загрижена за тези хора — за Челесте, Маргарет и Оками? Как може да проявява подобна загриженост, когато е на път да ги предаде? Колкото повече опознаваше тази жена, толкова по-малко разбираше психиката и. Беше сигурен само в едно тя наистина е необикновена.
Челесте поклати глава и загрижено прехапа устните си.
— Имаме и друг проблем… Не получихме последната информация на Сърман относно „Факел“… Без нея сме като слепи кученца и цялата операция е заплашена от провал.
Каква операция? Кроукър се напрегна до крайност, готов да попие всяка дума, долитаща от топлата и добре осветена стая.
— Наистина — кимна Веспър. — По всичко личи, че проблемът е в АМОП… Не мога да си представя какво е намислил Сърман.
— Представяш ли си какво ще стане, ако е ударил на камък? — разтревожено я погледна Челесте. — Ами ако не успее да приключи навреме с анализите на елемент 114? Плаващият град ще създаде своето страшно оръжие и ще го пусне на пазара. Тогава вече ще бъде късно да предотвратим разпространението му!
— И в двата случая проблемът е сериозен. Времето ни изтича. Мисля да се срещна с него. Ще взема първия самолет утре сутринта…
— Не, ще трябва да вземеш вечерния — поклати глава Челесте. — Час преди да дойдеш получих последното съобщение. Утре по обед трябва да бъдеш на мястото на срещата, кодирано под номер 315.
— Това е Холанд парк, близко до Бърд Лоун… — прошепна Веспър и разтревожено се приведе напред. — Три и петнадесет. Познаваш кода не по-зле от мен… Той ще иска новата информация от Сърман, а аз няма да мога да му я предложа…
— Ще бъде ужасно ядосан…
— Едва ли, особено на този късен етап. Никога в живота си не е губил…
— Но ние загубихме, нали? — прошепна Челесте.
Срещата между Ушиба и Танака Гин се проведе в подземните базари на „Митцукоши“ — една от най-известните вериги от магазини за хранителни стоки в Япония. Този клон се намираше на Гинза, но хиляди като него можеха да се срещнат във всеки град и село на страната. „Митцукоши“ се славеше с това, че на неговите щандове може да се открие буквално всичко, което става за ядене. Сергиите бяха отрупани с бамбукови връхчета, зеленчуци, билки, десетки видове хляб. А количеството на полуготовите храни беше направо смайващо.