Пратеникът

Двамата се върнаха отново на площад „Итън“. Този път Картър поведе Габриел надолу по стълбите към входа на сутерена. Докато Ейдриън пъхаше ключа си в ключалката, Алон леко повдигна капака на кофата за боклук и видя, че е празна. Картър отвори вратата и влязоха в нещо като кухня, която в брошурите на фирмите за недвижими имоти обикновено се описваше като gourmet31. Плотовете бяха от гранитогрес и приятно осветени от халогенни лампи, скрити под направените по поръчка кухненски шкафове. Подът беше покрит с йерусалимски камък, така харесван от английските и американските сноби, които търсеха връзка със средиземноморските си корени. Ейдриън отиде до печката от неръждаема стомана и напълни електрическия чайник с вода. Не си направи труда да попита госта си дали иска нещо по-силно. Знаеше, че Габриел не пие друго, освен чаша вино при специален повод, и никога не смесва алкохола и работата, освен за прикритие.

— Това е мезонет — поясни Картър. — Спалните и гостната са на горния етаж. Иди и се настани удобно.

— Разрешаваш ли да поогледам наоколо, Ейдриън?

Картър тъкмо отваряше и затваряше вратичките на шкафа с объркано изражение. Габриел отиде до кухненския килер, намери кутия чай „Ърл Грей“ и я хвърли на Ейдриън, преди да се насочи към стълбата. Гостната беше обзаведена с удобни мебели, но изглеждаше някак безлична, като във всяко жилище за временно ползване. Габриел изпита чувството, че никой не бе обичал, не се бе скарвал и не бе тъжил тук. Той взе от малка масичка до стената снимка в рамка, на която се виждаше грубоват, но явно проспериращ американец с три пълнички деца и жена, претърпяла твърде много пластични операции. Две други снимки показваха американеца, застанал сковано до президента. И двете бяха с автограф: На Били с благодарност.