Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Поради липса на друг път в блъсканицата Трев пропълзя между краката на Лут и за момент огледа панорамата от поли на балтони, ботуши и, точно пред очите му, на два крака значително по-привлекателни от тези на Лут. После излезе на повърхността само на няколко пръста от небесно сините очи на Жулиета. Тя не изглеждаше изненадана. Изненадата е нещо скоротечно, а докато Жулиета я регистрира, изненадата вече преставаше да изненадва. Гленда от друга страна беше от хората, които моментално накълцват изненадата със сатъра на възмущението и я сготвят на пържола алангле на яростта, така че тъкмо когато техните погледи се срещнаха и метафоричните славейчета си прочистиха гърлата за коронния си номер, тя изникна между тях и поиска да знае:
- Какво по демоните търсиш тук, Тревър Младонадеждов?
Славейчетата се изпариха.
- Ами ти какво правиш тук отпред? - отвърна Трев.
Не беше отговор като отговор, а просто най-доброто, което успя да изкара както му се беше разтуптяло сърцето.
- Че нас ни бутаха, - изръмжа Гленда - Вие ни бутахте, бе хора!
- Аз ли? Нищо такова! - възмути се Трев - Беше... - тук той се поколеба. Лут ли? Ами виж го само какъвто е нервен и мършав, сякаш цял живот не е ял до насита. И аз сам не бих си повярвал, а аз съм си аз - Тея отзад бяха - завърши той смутено.
- Да бе, тролове с големи ботуши, а? - гласът на Гленда беше като оцет - Вече щяхме да сме посред мача ако не беше Господин Лут да ни задържи всичките назад!
Несправедливостта на това обвинение стъписа Трев, но той реши, че е по-добре да си остане стъписан, отколкото да спори с Гленда. В нейните очи Лут не би могъл да е неправ, а Трев не би могъл да е прав, на което той би могъл да възрази, но по-скоро в смисъл да бъде поправено, че не може да е сериозно неправ.
Обаче пред него беше усмихващата му се Жулиета. Когато Гленда се обърна да каже нещо на Лут, тя пъхна нещо в ръката му и му обърна гръб като че ли нищо не се беше случило.
С разтуптяно сърце Трев надзърна в ръката си и какво да види - мъничка емайлирана значка в черно и бяло: цветовете на омразния враг. Все още пазеща топлината от Нейната ръка.
Той бързо затвори ръка и се озърна да види дали случайно някой не е забелязал това предателскво на всичко добро и свято, сиреч на доброто име на Мътни Извор. Ами представи си, че го просне в несвяст някой трол и някое от момчетата я намери у него! Ами ако Анди я намери у него!
Да, но това беше знак на Нейното благоволение! Той го пъхна в джоба си, колкото се може по-надълбоко. Много се бяха оплели нещата, а Трев не беше човек, който да обича усложнения в живота си.
Шкембеджията, успял предприемчиво да продаде няколко порции по време на неочакваното си пътуване, се протегна към Трев, предложи му нещо топло и каза:
- Тоя твой авер колко е як само. Някакъв вид трол, а?
- Не е трол. Гоблин е, - отговори Трев под приближаващата се врява от съревнованието.
- Аз пък си мислих, че те са едни дребни пикльовци...?
- Е, тоя не е, - на Трев така му се искаше човекът да се разкара.
И внезапно настъпи локална тишина. От оня вид, когато се чува, как хората затаяват дъх. Той вдигна поглед и съзря топката, за втори път през този мач.
Някъде в недрата и имаше сърцевина от ясеново дърво, покрита с кожа и няколко слоя плат за по-добър захват. И всичко това фучеше с неотвратима точност право към прекрасната заблеяна главица на Жулиета. Без изобщо да му мисли той се метна към Нея и Я завлече под количката точно преди топката да тупне на паважа точно където Тя беше украсявала света с присъствието си.
Много неща едновременно минаха през ума му, когато топката удари земята. Тя беше в ръцете му, нищо че се оплакваше, че си е изцапала дрехата. Можеше да се каже даже, че Я беше свалил. Като нищо ще да е спасил Нейния живот, което от романтична гледна точка си значеше, че работата е опечена и... ох, да. Само да го види някой, независимо дали от мътняшката или от кукляшката агитка, и следващото нещо което ще мине през главата му, ще е нечий ботуш.
Тя се изкиска.
- Шът! - проговори той - Освен ако не ти харесва да ти острижат тая прекрасна коса!
Трев надникна изпод сергията и привлече съвсем никакво внимание.
Това беше защото Лут беше вдигнал топката и я въртеше ли въртеше в ръцете си намръщил каквото се виждаше от онова, което от любезност можеше и да се нарече негово лице.
- И това ли е всичко? - обърна се той към поразената Гленда - Крайно неподходящ завършек за такова приятно обществено мероприятие с любопитни закуски! Къде ли се предполага да му е мястото на този нещастен предмет?