Бърз е моят револвер

— Всичко е окей.

— Ще повикам лекар!

— Не.

— Но, Майк…

— Казах не, по дяволите! Остави ме на мира. Трябва да си почина.

Лола развърза връзките на обувките ми и вдигна краката ми на възглавниците. Изглеждаше развълнувана, но прекрасна. Както винаги. Беше облечена в друга черна рокля, която сякаш бе нарисувана върху тялото й.

— Закъде си се стегнала, рожбо?

— За работа, Майк, но сега естествено никъде няма да ходя.

— Ще ти дам аз едно „няма да ходя“! Работата ти е по-важна от всичко останало. Само ми позволи да остана тук, докато се свестя малко. Не ми е за първи път. Дреболия. Върви.

— Имам на разположение още цял час.

Нежните й ръце развързаха вратовръзката ми, свалиха ловко сакото и ризата, без да ми причини каквато и да е болка, и аз я погледнах учудено.

— Пипаш като професионалист, скъпа.

— Патриотизъм — обясни тя. — Бях медицинска сестра по време на войната. Сега ще те измия.

Лола запали цигара и ми я пъхна в устата, после отиде в кухнята и чух шум от течаща вода. Появи се с купчина кърпи.

Мускулите ми се вдървиха и не можех да извадя фаса от устата си. Лола го направи вместо мен. Взе ножица и разряза фланелката ми. Беше ме страх да гледам, но си наложих да го сторя. Гърдите ми бяха нашарени с кървавочервени резки. Имаше места, където месото се беше откъснало и раните все още кървяха. Лола натисна едва-едва ребрата ми, за да види дали няма някое счупено, но дори този лек натиск ме накара да се напрегна. Затова пък се убедихме, че краищата на ребрата ми не стърчат. Не бях готов за операция.