Франки Фърбо
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: РАТА
- ISBN: 954-9608-06-9
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Франки Фърбо». Краткое содержание книги:
я научих. Понякога ми се струва, че съм я сънувал. И в същото време вярвам в нея,
както във всичко останало в този живот.
* * *
В романите хората не очакват да прочетат истината. Веднъж в една книга, озаглавена
„Отбой в полунощ“, писах за деветнайсетгодишно момче, което казваше: „Имам дарбата да
разказвам истински истории, на които никой не вярва.“ Сега и аз се чувствам като
него.
— Но нима всички като теб говорят?
— Разбира се, че не. Ще ми помогнете ли да се измъкна от този капан? Вече три часа стоя тук.
Момчето се наведе, разтвори металните челюсти и освободи лисичето.
Според плана, който бе разработил, в този миг Франки трябваше да си плюе на петите, но усети, че не може да сгъва крака си. Нямаше начин да се измъкне от кучето, бягайки на три крака. Освен това носеше книгата на фермера. Дори да се изправеше на задните си лапи, пак не можеше да бяга бързо; след като задният му крак бе попаднал в капана, щеше да накуцва като сакат човек.
— Много ви благодаря. Бяхте изключително любезен.
— Знаеш ли, че аз поставих капана.
— Така ли?
— Да, исках да хвана лисиците, които крадат кокошките ни.
— Добра идея. Лисиците постъпват глупаво, като се опитват да откраднат кокошките на баща ви.
Франки се надяваше болката в крака му да премине, но крайникът му още бе изтръпнал; щом стъпи на него, го прониза остра болка като при развален зъб.
— Но ти си лисица. Може би също си се промъквал, за да изядеш някое пиле.
— Съвсем не. Ходя на гости на сестра ви Лучия.
Момчето се почеса по главата и се огледа.
— Нищо не разбирам. Как може една лисица да говори? И какво правиш с книгата на баща ми?
— Сестра ви Лучия ми зае книгата, за да я прочета. Разбирате ли, не съм обикновена лисица. Неизвестно защо, но съм много умна лисица.
Франки бе започнал да подозира, че е невероятно създание, по-интелигентно дори от хората. Това бе още една причина, поради която прие името Фърбо. Момчето се приближи.
— А къде живееш?
— Сред дърветата на онзи хълм.
Франки посочи с лапа. Чувстваше се отпаднал, кракът го болеше. Искаше само да се прибере у дома и да се наспи.
— Но лисиците обитават другия хълм. Защо живееш в гората?
— Лисиците са много глупави и искам да бъда сам.
— Моля те, господин Лисан, ще дойдеш ли у дома? Трябва да промием и превържем крака ти.
— Много мило от ваша страна, млади господине, но се боя от кучетата ви. Освен това баща ви едва ли ще остане очарован да види една лисица да се навърта около птиците му.
— Няма да кажа на никого, освен на Лучия, а тя и без друго знае. Ще те скрием на едно тайно място.
Франки не знаеше как да постъпи. Изведнъж му премаля и прецени, че няма да успее да измине обратния път до дома си. Докато размишляваше, пред очите му причерня и не усети как момчето го взе на ръце и го понесе надолу по хълма.